— Възнамерявате ли в крайна сметка да разположите всичко под земята? Целият град? Целият свят?
— Да, болшинството от нас са за подземен свят.
— Доколкото знам, на Земята има подземни Градове.
— Да, наистина, милейди. Така наречените Стоманени пещери.
— Значи вие им подражавате?
— Не копираме буквално. Включваме някои наши собствени виждания и… Спряхме, милейди, и всеки момент ще ни поканят да излезем. На ваше място бих пристегнал закопчалките на костюма. Пронизващият вятър, който духа през зимата на Площада, е станал пословичен.
Гладиа последва съвета му с непохватни движения.
— Значи казвате, че не е буквално копиране.
— Не е. Проектираме подземните си сгради предвид климата на планетата, който като цяло е по-суров от земния. Затова се налагат някои архитектурни промени. Ако се построи всичко както трябва, не е необходима почти никаква енергия за поддържане на топлината в комплекса през зимата и за охлаждането му през лятото. И наистина в известна степен през зимата затопляме с натрупаната от предишното лято топлина, а през лятото охлаждаме с акумулирания от предишната зима студ.
— А вентилацията?
— Тя поглъща част от запасите, но не целите. Имаме напредък, милейди, и някой ден ще можем да се мерим със земните съоръжения. А, разбира се, това е нашата крайна цел — да превърнем Бейлиуърлд в огледален образ на Земята.
— Не съм подозирала, че Земята е толкова възхитително място, че да бъде желан образец за подражание — небрежно подметна Гладиа.
Д.Ж. я стрелна с поглед.
— Никога не си позволявайте подобни шеги със заселниците, милейди, дори и с мен. Със Земята шега не бива.
— Съжалявам, Д.Ж. — отвърна Гладиа. — Нищо лошо нямах предвид.
— Не сте знаела. Но сега вече знаете. Хайде, да слизаме.
Страничната врата на колата се отвори с безшумно плъзване, Д.Ж. се извърна и слезе. Обърна се, за да подаде ръка на Гладиа, и добави:
— Ще държите реч пред Конгреса на планетата, нали разбирате, а всеки правителствен служител, който успее да се промъкне, ще направи същото.
Гладиа бе протегнала ръка към Д.Ж. и вече бе почувствала болезненото бръснене на ледения вятър по лицето си, но сега изведнъж се отдръпна.
— Да държа реч?! Никой не ме предупреди!
Д.Ж. изглеждаше учуден.
— Мислех, че се разбира от само себе си.
— Изобщо не е така. И не мога да държа никакви речи. Никога не съм правила подобно нещо.
— Ще трябва. Няма нищо страшно. Въпросът е просто да кажете няколко думи след дългите и скучни приветствия.
— Но какво бих могла да кажа?
— Нищо кой знае колко особено, уверявам ви. Мир и любов, ала-бала — най-много половин минута. Ако искате, ще ви надраскам няколко реда.
Гладиа слезе от колата и роботите я последваха. В главата й цареше истински хаос.
Глава 9
Речта
33
Щом влязоха вътре в сградата, те свалиха костюмите си и ги подадоха на обслужващите лица, които ги чакаха. Когато се съблече и Жискар, всички погледи се приковаха към него. Един от служителите предпазливо го доближи, за да вземе и неговите дрехи.
Гладиа нервно намести своя филтър за нос. Дотогава никога не бе попадала в присъствието на огромни тълпи от краткоживущи човешки същества — краткоживущи отчасти поради факта, знаеше тя (или поне така й беше втълпявано), че телата им бяха претъпкани от хронични инфекции и рояци паразити.
— Дали после ще ми върнат точно моя костюм? — прошепна тя.
— Не се безпокойте, няма да ви дадат чужд — отвърна й Д.Ж. — Добре ги пазят, освен това ги стерилизират с облъчване.
Гладиа внимателно се огледа наоколо. Струваше й се, че дори визуалният контакт може да бъде опасен.
— Какви са тези хора? — тя посочи неколцина мъже, облечени в ярки дрехи и явно въоръжени.
— Охраната, мадам — каза Д.Ж.
— Имате охрана даже и тук? В правителствената сграда?
— Разбира се. А на трибуната ще има силово поле, което ще ни отделя от публиката.
— Нямате ли доверие в собственото си законодателство?
Д.Ж. се усмихна под мустак.
— Не съвсем. Нашият свят е още суров, играем по нашите правила. Остават ни още трески за дялане, а нямаме роботи, които да ни пазят. И после, има някои войнствено настроени партии от малцинството — и ние си имаме своите ястреби.
— Какви са тези ястреби?
Повечето хора бяха свалили вече предпазните си костюми и си взимаха по нещо за пиене. Из въздуха се носеше приглушеното бръмчене от разговорите, много хора не изпускаха Гладиа от очи, но никой не се приближаваше да я заговори. Гладиа не се самозалъгваше — нея просто я избягваха.