Д.Ж. забеляза неспокойните погледи, които тя хвърляше насам-натам, и правилно отгатна значението им.
— Обяснили са им — рече той, — че ще се чувствате много признателна, ако ви оставят повече място за дишане. Мисля, че те разбират вашите опасения от зараза.
— Надявам се, че не им се струва обидно.
— Възможно е, но вие притежавате нещо, което очевидно е робот, а повечето хора тук не желаят този вид зараза. Особено ястребите.
— Така и не ми казахте какво представляват те.
— Ако остане време, ще ви кажа. След малко ще трябва да тръгнем с останалите към трибуната… Повечето заселници смятат, че след време Галактиката ще бъде тяхна, че космолитите не могат и няма да издържат в надпреварата за експанзия. Знаем също, че това няма да стане веднага. Ние няма да го дочакаме. Децата ни вероятно също. Може да минат хиляди години, преди това да се сбъдне. Ястребите обаче не искат да чакат. Искат въпросът да се уреди без отлагане.
— Значи искат война?
— Не го твърдят открито. И самите те не се наричат ястреби. Така ги наричаме само ние, които проявяваме здрав разум. Те самите се наричат Партия на върховенството на Земята. Естествено трудно може да се противопоставиш на някой, който се обявява в защита на надмощието на Земята. Всички сме за подобна кауза, но болшинството от нас не очаква тя да се сбъдне още утре, нито пък си скубем косите от яд, че няма да стане така.
— Значи тези ястреби могат да ме нападнат, така ли? Физически?
Д.Ж. й направи знак да тръгва.
— Мисля, че трябва да се размърдаме, мадам. Подреждат ни в редичка… Не, не мисля, че наистина ще ви нападнат, но по-добре човек да е предпазлив.
Гладиа се отдръпна от мястото в редицата, което Д.Ж. й посочи да заеме.
— Не без Данил и Жискар, Д.Ж. Все още не отивам никъде без тях. Дори на трибуната. Особено след като ми казахте за ястребите.
— Искате твърде много, милейди.
— Напротив, Д.Ж. Нищо не искам. Върнете ме обратно вкъщи още сега — заедно с роботите ми.
Гладиа следеше напрегнато как Д.Ж. се приближи към малка групичка служители. Той направи лек поклон с ръце, сочещи по диагонал надолу. Гладиа реши, че на Бейлиуърлд позата представлява израз на уважение.
Не чуваше какво казва Д.Ж., но през ума й мина една болезнена и неволна мисъл. Ако направеха опит да я разделят насила от нейните роботи, Данил и Жискар несъмнено щяха да направят всичко възможно да го предотвратят. Щяха да действат много бързо и точно, за да наранят истински някого… но охраната моментално щеше да използва оръжието си.
Трябваше да предотврати това на всяка цена — да се престори, че доброволно се разделя с Данил и Жискар и да ги помоли да я изчакат тук. Но как да го направи? Никога през живота си не беше оставала без роботи. Как можеше да се чувства спокойна без тях? И все пак имаше ли някакво друго решение?
Д.Ж. се върна при нея.
— Статутът ви на герой, милейди, се оказа твърде полезен коз. И, разбира се, аз съм убедителен тип. Роботите могат да дойдат с вас. На трибуната ще седнат зад вас, но няма да са осветени от прожекторите. И в името на Праотеца, милейди, не привличайте вниманието към тях. Дори не ги поглеждайте.
Гладиа облекчено въздъхна.
— Бива си ви, Д.Ж. — каза тя с треперещ глас. — Благодаря ви.
Гладиа зае мястото си почти в началото на редицата, Д.Ж. застана от лявата й страна, Данил и Жискар — зад нея. След тях се проточи дълга опашка от служители, мъже и жени.
Някаква жена с жезъл в ръката си, който очевидно представляваше йерархичен символ, огледа внимателно цялата редица, после кимна, застана най-отпред и тръгна. Всички я последваха.
Отпред долитаха звуците на маршова музика с прост и монотонен ритъм и Гладиа се зачуди дали не трябва да марширува с някаква особена стъпка. (Обичаите могат да бъдат безкрайно различни и необясними за чужденеца, помисли си тя.)
С крайчеца на окото си забеляза, че Д.Ж. вървеше небрежно с безразличен вид. Почти се влачеше. Тя стисна устни с неодобрение и закрачи в такт с високо вирната глава и изправен гръб. След като нямаше никакви указания, щеше да марширува така, както тя намереше за добре.
Излязоха на сцената и в този миг от някакви вдлъбнатини на подиума плавно изплуваха столове. Редичката се разпръсна, при което Д.Ж. хвана Гладиа лекичко за ръкава и тя тръгна с него. Двата робота я последваха.
Тя застана пред стола, който Д.Ж. тихомълком й посочи. Музиката се засили и светлината от прожекторите понамаля. След едно почти безкрайно чакане Гладиа най-сетне усети, че Д.Ж. я подръпва леко надолу. Седна на стола и всички я последваха.