Мъжът, който стана, се намираше недалеч от подиума, в най-десния край на залата. Правеше впечатление на енергичен човек, с рунтави бели вежди, надвиснали над очите, и оредяла бяла коса. Беше облечен в абсолютно черни дрехи, изключение правеха белите ивици по протежение на ръкавите и крачолите, които създаваха илюзията, че са притиснали тялото му в контура си.
Имаше дълбок и мелодичен глас.
— Казвам се — представи се той — Томас Бистърван, но повечето хора ме знаят като Стареца — предполагам най-вече защото им се иска да е така, та да не ме чакат дълго, за да умра. Не знам как да се обърна към вас, защото изглежда нямате фамилия, а не ви познавам толкова добре, че да използвам малкото ви име. Честно казано, този факт дори много ме радва.
Очевидно на вашата планета вие сте допринесла за спасението на един тукашен кораб от клопките и оръжията, заложени там от вашия народ, за което сме ви благодарни. В замяна вие ни пробутвате благочестивите си приказки за приятелство и сънародничество. Чисто лицемерие!
Кога ли вашият народ е чувствал сродство с нас? Кога ли космолитите са чувствали някаква привързаност към Земята и нейния народ? Без съмнение вие, космолитите, произхождате от земляните. Ние не сме го забравили. Нито пък сме забравили, че именно вие не си го спомняте. Вече повече от двайсет десетилетия космолитите управляват Галактиката и третират земляните като някакви презрени и недъгави животни-еднодневки. Сега, когато започнахме да набираме сили, внезапно решавате да ни протегнете ръка в знак на приятелство. Но тази ръка е облечена в ръкавица, подобно на вашите ръце в момента. Стараете се с всички сили да не навирите нос пред нас, но този нос си остава предпазен от филтър. Е? Прав ли съм?
Гладиа вдигна двете си ръце.
— Възможно е — каза тя, — публиката в тази зала, а още повече публиката извън нея, която ме гледа по хипервизията, да не забелязва, че нося ръкавици. Те не бият на очи, но е факт, че ги нося. Не отричам. Имам и филтър за нос, който филтрира прахта и микроорганизмите, без много да затруднява дишането. Освен това не пропускам да си напръсквам периодично гърлото. И сигурно наблягам на миенето малко повече, отколкото се налага от чисто хигиенни съображения. Дотук нищо не отричам.
Но всичко това се дължи на някои мои, а не ваши недостатъци. Имунната ми система е слаба. Животът ми е бил прекалено уреден и с твърде малко неща съм се сблъсквала. Не съм имала право на избор, но си плащам последствията. Ако бяхте на мое място, какво щяхте да правите? И в частност вие, господин Бистърван, какво щяхте да правите вие?
— Щях да постъпя като вас — мрачно отвърна Бистърван, — но щях да го смятам за признак на слабост — признак, че не съм подготвен, нито приспособен към живота и че следователно би трябвало да сторя път на по-силните. И забравете всякакви приказки за сродство. Нищо не ви свързва с мен. Вие сте от онези, които ни преследваха и се опитаха да ни унищожат, докато силата беше на тяхна срана, а сега, когато ролите се смениха, идвате да хленчите при нас.
Публиката зашумя, и то далеч не одобрително, — но Бистърван не губеше присъствие на духа.
— Помните ли злото, което сме ви причинили, когато силата беше на наша страна? — меко попита Гладиа.
— Няма опасност да го забравим — каза Бистърван. — Не минава ден, без да се сетим за него.
— Добре! Защото знаете към какво не бива да се стремите. Разбрали сте, че е грешно силният да потиска слабия. Следователно когато ролите се сменят и силни станете вие, а ние — слаби, няма да тръгнете по нашия път.
— О, да. Чувал съм вече този аргумент. Докато бяхте силни, не бяхте и чували за морал, но щом станахте слаби, започнахте яростно да го проповядвате.
— Във вашия случай обаче е тъкмо обратното — докато бяхте слаби, бяхте наясно с морала и поведението на силните ви се струваше потресаващо. Сега, когато силни станахте вие, изведнъж забравихте за всякакъв морал. Определено е по-добре, когато превратностите на живота накарат неморалния да разбере що е морал, отколкото моралният да го забрави в резултат на своето преуспяване.
— Ще си върнем всичко, което сме получили! — извика Бистърван и размаха стиснатия си юмрук.
— Би трябвало да върнете онова, което бихте искали да получите — парира го Гладиа, като разпери широко ръце. — Тъй като всеки може да открие в миналото някаква несправедливост, за която да отмъсти, вие, приятелю, всъщност твърдите, че е правилно силните да потискат слабите. А след като го твърдите, значи оправдавате космолитите в миналото и следователно сега не би трябвало да недоволствате. Аз твърдя, че е било несправедливо да ви потискаме в миналото и че би било също толкова несправедливо, ако вие го направите в бъдеще. За съжаление не можем да променим миналото, но бъдещето е все още в наши ръце.