— Тук ще бъдете в безопасност, мадам — каза последният от охраната на излизане. — Ако имате нужда от нещо, достатъчно е само да ни се обадите — и той й посочи някакъв уред на малката масичка до леглото.
Гладиа погледна нататък, но докато се обърне да попита какво представлява това и как се използва, той вече си беше отишъл.
Добре де, помисли си тя, все някак ще се оправя.
— Жискар — уморено продума Гладиа, — виж коя от тези врати е за банята и разбери как работи душът. На всяка цена трябва да взема един душ.
Тя се настани върху някакъв стол, като внимаваше да не го пропие с потта си. Вече започваше да се сковава от неестествената си поза, когато Жискар се появи.
— Мадам, душът е пуснат — обяви той — и температурата е нагласена. Има някакъв твърд предмет, който предполагам, че е сапун, някаква примитивна хавлиена материя, както и разни други принадлежности, които могат да се окажат полезни.
— Благодаря ти, Жискар — отвърна Гладиа с ясното съзнание, че в момента използва Жискар тъкмо в разрез с високопарните си приказки отпреди малко. Но обстоятелствата променят нещата…
Струваше й се, че до този миг никога не бе изпитвала толкова остра нужда от един душ. И определено никога не му се бе наслаждавала толкова. Тя се къпа много по-дълго от необходимото, а когато свърши, дори и през ум не й мина да се запита дали хавлиите са дезинфекцирани. Сети се за това чак след като се изтри, но тогава вече бе късно.
Разрови нещата, които Жискар беше извадил — пудра, дезодорант, гребен, паста за зъби, сешоар, — но не можа да открие нищо, което да прилича на четка за зъби. Накрая се отказа да търси и се изми с пръст, което й се видя крайно незадоволително. Не намери и четка за коса. Насапуниса гребена преди да се среши, но така и не посмя да го използва. Откри някаква дреха, която й се стори подходяща за спане. Изглеждаше чиста, но пък висеше прекалено свободно.
— Мадам — тихо изрече Данил, — капитанът пита дали може да говори с вас.
— Да, струва ми се — разсеяно отвърна Гладиа, докато продължаваше да рови за друга нощница. — Пусни го да влезе.
Д.Ж. имаше уморен, направо измъчен вид, но щом Гладиа се обърна да го посрещне, немощно се усмихна насреща й, после отрони:
— Трудно може да повярва човек, че сте прехвърлила двайсет и три десетилетия.
— Моля? С това нещо?
— Именно с него. То прозира… Или не сте забелязала?
Гладиа хвърли към нощницата си един поглед, изпълнен със съмнение, после въздъхна:
— Добре, щом толкова се впечатлявате, но това не променя факта, че съм живяла на този свят близо два и половина века.
— Никой не би се досетил по вида ви. Сигурно на младини сте била много красива.
— Не си спомням да са ми казвали някога подобно нещо, Д.Ж. Винаги съм смятала, че дискретният чар е най-многото, на което мога да разчитам… Както и да е, я ми кажете, как се използва този уред?
— Фонобоксът ли? Просто натискате тук отдясно, при което ще ви попитат от какво имате нужда, и оттам нататък се оправяте.
— Добре. Ще ми трябват четка за зъби, четка за коса и дрехи.
— Ще се погрижа да получите четката за зъби и за коса. Колкото до дрехите, за тях вече са се погрижили. В гардероба имате окачени калъфи с дрехи. Вътре ще намерите най-доброто, което може да ви предложи модата на Бейлиуърлд, но, разбира се, това не пречи да останете разочарована. И не мога да ви гарантирам, че ще са ви по мярка. Повечето жени тук са по-високи от вас и определено по-широки и по-пълни… Но няма значение. Мисля, че поне на първо време ви чака усамотение.
— Защо?
— Е, милейди. Тази вечер вие май държахте цяла реч и ако не ме лъже паметта, не пожелахте да си седнете на мястото, въпреки че на няколко пъти ви казах да го направите.
— Останах с впечатлението, че всичко мина успешно, Д.Ж.
— Така беше. Пожънахте нечуван успех — Д.Ж. се усмихна широко и се зачеса по брадата на дясната си страна, сякаш внимателно претегляше думите. — Всеки успех обаче си има своята цена. Бих казал, че в момента вие сте най-известната личност на Бейлиуърлд — на всеки му се иска да ви види и да ви докосне. Ако се появите навън, мигновено ще предизвикате размирици. Поне докато нещата не се поуталожат. Не сме сигурни колко може да трае всичко.
И после, вие накарахте да викат за вас даже и ястребите. Но утре, когато хипнозата и истерията си отидат, те ще побеснеят. Дори Стареца Бистърван да не е възнамерявал да ви убие след вашата реч, до утре сутринта той несъмнено ще изгаря от една единствена мисъл — как да го направи възможно най-бавно и мъчително. А в неговата партия се намират и такива хора, които като нищо ще се помъчат да не останат длъжни на Стареца в малката му прищявка.