Гласът на Бейли отслабваше. Макар че иначе Данил седеше абсолютно неподвижен, лицето му бе придобило необичайна способност да отразява чувства. То изразяваше тъга и дълбока загриженост. Бейли лежеше със затворени очи и не го забеляза.
— Няма значение, Данил — продължи той, — че ще умра. Смъртта на отделния човек няма значение при хората. Когато човек умре, след него остават делата му, а те не умират напълно. Не умират напълно, докато човечеството съществува… Разбираш ли какво ти казвам?
— Да, колега Илайджа.
— Делата на всеки отделен човек допринасят за едно цяло и така се превръщат в неувяхваща част от него. Целокупността от живота на всички хора — в миналото, в настоящето и в бъдещето — изтъкава шарките в едно пано, което съществува от десетки хиляди години и става все по-сложно и в крайна сметка все по-красиво. Дори космолитите са неотменима част от тъканта и също допринасят за сложното преплитане и красотата на шарките. Отделният човешки живот представлява само една нишка в паното, а какво е една нишка в сравнение с цялото?
Данил, мисли винаги за паното. Не бива да се разстройваш от изгубването на една-единствена нишка. Има толкова много други — всички са ценни, всички допринасят…
Бейли замлъкна, но Данил търпеливо изчакваше.
Накрая старецът отвори очи и когато спря погледа си върху робота, леко се намръщи.
— Още си тук? Време е да тръгваш. Казах ти всичко, което исках.
— Не искам да тръгвам, колега Илайджа.
— Трябва. Не мога повече да задържам смъртта. Уморен съм… страшно съм уморен. Искам да умра. Време е.
— Не мога ли да почакам, докато сте още жив?
— Не бих искал. Ако умра пред очите ти, това може да ти се отрази зле въпреки всичко, което казах. А сега тръгвай! Това е… заповед. Ще те оставя да бъдеш робот, щом искаш, но в такъв случай трябва да се подчиняваш на заповедите ми. Не можеш да спасиш живота ми по никакъв начин, така че нищо не чакай да излезе от Втория закон. Тръгвай!
Бейли привдигна немощно ръка и отрони:
— Сбогом, приятелю Данил.
Данил бавно се обърна, следвайки заповедите на Бейли с небивало затруднение.
— Сбогом, колега… — млъкна той ненадейно, после продължи с дрезгав глас: — Сбогом, приятелю Илайджа.
Бентли се втурна към Данил в другата стая.
— Жив ли е още? — попита той.
— Беше жив, когато излизах.
Бентли влезе и почти моментално се върна.
— Вече не е. Видял те е и после… си е отишъл.
Данил почувства, че трябва да се облегне на стената. Мина доста време, преди да успее да се изправи.
Бентли го изчака, извърнал поглед встрани. После заедно се качиха на малкия кораб и излетяха в орбита, където ги чакаше Гладиа.
Тя също попита дали Илайджа Бейли е още жив и когато разбра, че не е, се извърна, без да пророни нито сълза, и отиде в каютата си да плаче.
37а
Данил продължи мисълта си, сякаш парливият спомен за смъртта на Бейли не го бе смутил нито за миг.
— Но сега, в светлината на речта на мадам Гладиа, като че ли откривам още нещо в думите на колегата Илайджа.
— Какво имаш предвид?
— Още не съм сигурен. Много е трудно да мисля в насоката, в която се опитвам.
— Ще почакам, колкото е необходимо — отвърна Жискар.
38
Дженовъс Пендъръл беше висок и все още не толкова стар, колкото го караше да изглежда буйният гъсталак на бялата му коса и пухкавите снежни бакенбарди, които му придаваха достолепие и неповторимост. Имаше осанката на роден предводител и това бе улеснило неговото издигане, но както самият Пендъръл ясно съзнаваше, външно той изглеждаше много по-силен, отколкото по характер.
След като го избраха в Директората, първоначалното му главозамайване премина твърде бързо. Властта, която получи, не бе лъжица за неговата уста и той си даваше сметка за това все по-ясно с всяка изминала година, докато малко по малко автоматично се придвижваше напред. В момента беше Старши директор.
Ама че време да бъдеш Старши директор!
Някога управлението на планетата е било направо шега работа. Дори по времето на Нефи Морлър преди осем десетилетия — същият онзи Морлър, когото всички до последния училищен хлапак смятаха за най-великия Директор, — дори и тогава е било шега. Какво е представлявал Бейлиуърлд в ония времена? Една малка планета, тук-там някоя и друга ферма, шепа градчета, скупчени около естествените комуникационни възли. Цялото население не е надвишавало пет милиона; износът се е състоял главно от вълна и малко титан.