Д.Ж. надникна от банята и изломоти, докато триеше с кърпа косата си:
— Щях да посрещна Ваша Директорска Светлост с подобаващата тържественост, но ме хващате малко натясно, тъй като току-що излизам от банята и съм поставен в изключително неудобно положение.
— О, я млъквай — раздразнено изсумтя Пендъръл.
Неудържимата бодрост на Д.Ж. обикновено го забавляваше, но не и сега. В някои отношения той изобщо не можеше да го разбере. Д.Ж. беше от рода Бейли, пряк потомък на великия Илайджа и на Основоположника Бентли. Това му гарантираше Директорския пост, особено като се имаше предвид и неговата сърдечност, с която печелеше симпатии навсякъде. Вместо това той реши да стане Търговец, което си беше трудна, а и опасна работа. Можеше да направи човек богат, но много по-вероятно бе да погуби живота му или — още по-лошо — да го състари преждевременно.
Да не говорим, че този начин на живот го откъсваше от планетата понякога с месеци наред, а Пендъръл предпочиташе да се вслушва в съветите на Д.Ж., отколкото в съветите на болшинството от своите министри. Човек не винаги можеше да е сигурен дали Д.Ж. говори сериозно или не, но с едно наум си струваше да го изслуша.
Пендъръл тежко подхвана:
— Не мисля, че речта на оная жена се оказа най-доброто, което можеше да ни се случи.
Почти облечен, Д.Ж. присви рамене.
— Кой можеше да го предвиди?
— Ти например. Трябвало е да се поинтересуваш от нейното минало, след като си решил да я вземеш със себе си.
— Поинтересувах се, господин Директор. Прекарала е малко повече от три десетилетия на Солария. Именно на тази планета се е оформила като личност, а там е живяла заобиколена единствено от роботи. Виждала е хора само посредством холографски изображения, с изключение на съпруга си, а той не я е посещавал често. След като отишла на Аврора, трябвало да преодолее един дълъг и труден период на адаптация, но дори и там е живяла главно с роботи. За двайсет и три десетилетия тя едва ли е срещала и двайсетина човека на куп, а какво остава за четири хиляди. Мислех, че едва ли ще успее да каже и две-три думи. Откъде да знам, че била такъв подстрекател.
— Можеше да я спреш, след като го узна. Седеше точно до нея.
— Да не би да сте искали размирици? Хората я харесаха. И вие бяхте там. Знаете, че е така. Ако я бях накарал да седне, те щяха да се хвърлят към сцената. В края на краищата, господин Директор, вие също не направихте никакъв опит да я спрете.
Пендъръл прочисти гърло.
— Всъщност имах подобни намерения, но всеки път щом се обърнех назад, пред погледа ми се изпречваше нейният робот — онзи, дето изглежда като робот.
— Жискар. Да, но какво от това? Той не може нищо да ви направи.
— Знам. Но въпреки това ужасно ме притесняваше и аз все не се решавах да се намеся.
— Е, няма значение, господин Директор — каза Д.Ж. Вече се беше облякъл и побутна подноса със закуската към другия. — Кафето е още топло. Вземете си от кифличките и сладкото, ако ви се хапва… Всичко ще се оправи. Не ми се вярва хората да се преизпълнят чак толкова с любов към космолитите, че да попречат на нашата политика. Дори можем да извлечем изгоди от положението. Ако космолитите научат какво е станало тук, вероятно партията на Фастълф ще укрепи позициите си. Фастълф може и да е мъртъв, но неговата партия не е — поне не съвсем, а всяко поощряване на тяхната умерена политика е добре дошло за нас.
— Мисля си — замислено рече Пендъръл — за всеобщия Конгрес на Заселниците, който ще се проведе след пет месеца. Кой знае колко саркастични забележки ще ми се наложи да чуя по адрес на нашата примиренческа политика и любвеобилните ни отношения с космолитите… Едно ще ти кажа — добави той мрачно, — колкото по-малък е светът, толкова повече ястреби ражда.
— Ами тогава кажете го и на тях — отвърна Д.Ж. — На обществените места се дръжте като истински държавник. Но щом ги издебнете насаме, погледнете ги право в очите и — неофициално — им кажете, че на Бейлиуърлд има свобода на словото и че така смятаме да продължава и занапред. Кажете им, че Бейлиуърлд взима присърце интересите на Земята, но че ако някоя планета желае да докаже своята по-голяма преданост, като обяви война на космолитите, Бейлиуърлд ще наблюдава действията с жив интерес, но нищо повече. Това ще им запуши устата.
— О, не, не — разтревожено запротестира Пендъръл. — Реплики в тоя дух моментално ще се разчуят. Ще се вдигне невъобразим шум.
— Прав сте, за съжаление — отбеляза Д.Ж. — Но поне си го мислете и не се оставяйте на онези безмозъчни кречетала да ви притискат.
Пендъръл въздъхна.
— Предполагам, че все някак ще се оправим, но след станалото снощи плановете ни страхотно ще се объркат. Затова ме е яд.