— Какво толкова е станало?
— Когато си тръгнал от Аврора за Солария, два аврориански бойни кораба също са потеглили натам. Знаеше ли го?
— Не, но очаквах подобно нещо — отвърна Д.Ж. с безразличие. — И затова си направих труда да прибягвам до подвеждащи трикове по пътя.
— Един от аврорианските кораби се е приземил на Солария — на хиляди километри встрани от теб, така че, изглежда, не се е стремил да те следи, — а другият е останал в орбита.
— Логично. И аз щях да постъпя така, ако имах на разположение втори кораб.
— Аврорианският кораб, който се приземил, бил унищожен за броени часове. Корабът в орбита докладвал за станалото и получил заповед да се връща… Съобщението е било засечено от една Търговска наблюдателна станция, която ни го изпрати.
— Кодирано ли е било?
— Естествено, но са използвали един от кодовете, които сме дешифрирали.
Д.Ж. поклати замислено глава, после рече:
— Много интересно. Значи никой от тях не е можел да говори на солариански.
— Очевидно — важно закима Пендъръл. — Тази твойта жена е единственият човек от Солария, който можеш да намериш в цялата Галактика — освен ако някой не открие къде са се дянали самите соларианци.
— А те ме оставиха да я взема, а? Кофти за аврорианците!
— Както и да е, снощи смятах да съобщя за унищожения аврорианския кораб. Само фактите — никакво злорадство. Така или иначе, новината щеше да въодушеви и последния заселник в Галактиката. Нали ние се измъкнахме, а аврорианците — не.
— Ние имахме соларианка — отбеляза Д.Ж. — Аврорианците не са имали.
— Чудесно. Вие с жената също щяхте да се представите в добра светлина… Но нищо не стана. Пред онова, което направи тя, всичко останало бледнее — дори новината за унищожението на един аврориански кораб.
— Да не говорим — продължи Д.Ж., — че след като тъкмо си свършил да ръкопляскаш на братството и любовта, не върви тутакси да започнеш да ръкопляскаш на смъртта на неколкостотин аврориански братя.
— Да, предполагам. Така че изпуснахме шанса за страхотен психологически удар.
Д.Ж. се чумереше.
— Не мислете за това, господин Директор. За пропаганда винаги има време — в някой по-подходящ момент. Важното е какво се крие зад всичко това… Взривен е един аврориански кораб. Значи те не са очаквали, че срещу тях ще бъде използван ядрен мултипликатор. На другия кораб е било наредено да се върне, което може да означава, че той не е имал съответните защитни средства — може би те изобщо не разполагат с такива. Оттук стигам до извода, че портативният — или полупортативният, все едно — мултипликатор представлява изключително соларианско изобретение, а не на Външните светове като цяло. Това е добре дошло за нас — ако е вярно. Нека за момента престанем да оплакваме кяра от пропагандата и да насочим вниманието си върху всяко късче полезна информация, което можем да извлечем от въпросния мултипликатор. Нали искаме по възможност да изпреварим космолитите в това отношение.
Пендъръл си взе кифличка и я задъвка.
— Може би си прав — измънка той. — Но в такъв случай как ще се оправим с другата новина?
— Каква друга новина? — попита Д.Ж. — Вижте какво, господин Директор, ще ми кажете ли накрая всичко, за да мога да водя смислен разговор, или смятате да ми подхвърляте информацията късче по късче и да ме карате да я ловя във въздуха?
— Недей да се засягаш, Д.Ж. С теб няма смисъл да се говори, освен ако не подхвана разговора по-непринудено. Знаеш ли какво представляват събранията на Директората? Искаш ли да вземеш моята работа? Спокойно можеш да я получиш.
— Не, благодаря, не ми трябва. Трябва ми вашата новина.
— Имаме послание от Аврора. Истинско послание. Дори са благоволили да се обърнат направо към нас, вместо да ни го пращат с посредничеството на Земята.
— Значи посланието е важно — за тях. Какво искат?
— Искат си обратно соларианката.
— Тоест очевидно са разбрали, че нашият кораб се е измъкнал от Солария и е пристигнал на Бейлиуърлд. И те си имат наблюдателни станции, освен това сигурно подслушват нашите съобщения, както ние — техните.
— Определено — отвърна Пендъръл с явно раздразнение. — Разшифроват нашите кодове със същата бързина, с която ние техните. Аз лично смятам, че би трябвало да се споразумеем и повече да не кодираме съобщенията си. Нищо няма да се промени нито за нас, нито за тях.
— Казват ли защо искат жената обратно?
— Не, разбира се. Космолитите не дават обяснения — те дават нареждания.
— Дали са разбрали в какво точно се е състояла нейната роля на Солария? След като тя е единственият човек с неподправено соларианско произношение, може би са решили да я използват, за да прочистят планетата от всички надзиратели?