А сигурно и голямата продължителност на живота също оказваше влияние. Как е възможно в продължение на десетилетия да се опазва една емоционална връзка от постепенното вгорчаване? Или ако единият умре, как щеше другият да се бори десетилетия наред със скръбта? И ето че хората свикваха да не се привързват емоционално, а да се държат на разстояние, вътрешно да се изолират.
От друга страна, ако живеят кратко, хората нямаше толкова лесно да погребват очарованието от живота. При бързата смяна на поколенията топката ще преминава от ръка на ръка, без изобщо да докосва земята.
Съвсем неотдавна Гладиа бе заявила на Д.Ж., че няма повече какво да прави или да научи, че е изпитала и премислила всичко, че ще трябва да изживее дните си до края в безпросветна скука… Без при това да знае, без изобщо да подозира за съществуването на тълпи от хора, на цели рояци; за възможността да говори пред стотици хиляди, докато те се разтапяха в едно море от глави; да чува техния отклик, изразен не с думи, а с безмълвни звуци; да се слее с тях, да ги почувства, да станат едно цяло.
Не само че дотогава никога не бе изпитвала подобно нещо, тя изобщо не бе допускала, че това е възможно да се случи. Колко ли още изненади я чакаха, макар и да бе живяла толкова дълго? Какви ли други невъобразими преживявания оставаха скрити за нея?
— Мадам Гладиа — тихо рече Данил, — мисля, че капитанът иска разрешение да влезе.
Гладиа се сепна.
— Нека влезе, тогава.
Д.Ж. влезе с широко отворени очи.
— Олекна ми. Помислих, че може да не сте си вкъщи.
Гладиа се усмихна.
— В известен смисъл ме нямаше. Бях потънала в мисли. Случва ми се понякога.
— Късметлия сте — каза Д.Ж. — Моите мисли са толкова плитки, че все не успявам да потъна в тях. Примирихте ли се с факта, че трябва да отидете на Аврора, мадам?
— Не. И между другите мисли ми мина и тази, че все още не разбирам защо трябва да ходите до Аврора. Едва ли само за да ме върнете. Тази работа можеше да я свърши всеки един космически товарен влекач.
— Мога ли да седна, мадам?
— Да, естествено. Няма какво да ме питате, капитане. Бих искала да престанете да се държите с мен като с някаква аристократична особа. Става досадно. Още по-зле, ако така се опитвате да иронизирате факта, че съм космолит. Всъщност бих предпочела да минем на „ти“.
— Изглежда си готова да се откажеш от своята расова принадлежност, Гладиа — отбеляза Д.Ж., докато сядаше и премяташе крак върху крак.
— По-скоро бих искала да забравя несъществените различия.
— Несъществени ли? Не и докато твоят живот е пет пъти по-дълъг от моя.
— Странно, но тъкмо си мислех, че това е един от най-неприятните недостатъци на космолитите… Колко остава до Аврора?
— Този път няма да се покриваме. След няколко дни ще се отдалечим достатъчно от нашето слънце, за да извършим скока през хиперпространството, после още няколко дни, докато стигнем Аврора — това е.
— Но защо ти трябва да отидеш на Аврора?
— Може да мине за чиста любезност, но всъщност ще се радвам, ако получа възможността да обясня на вашия Председател — или дори на някой от неговите подчинени — какво точно се случи на Солария.
— Те не знаят ли?
— В общи линии, да. Били са така добри да подслушат нашите съобщения, както бихме направили и ние в обратния случай. Но може да са направили погрешни изводи. Бих искал да ги поправя — ако е така.
— А кои са верните изводи, Д.Ж.?
— Както добре знаеш, надзирателите на Солария са програмирани така, че за тях човешко същество представлява само онзи, който говори соларианския диалект — ти например. Това означава, че не само заселниците, но и космолитите от другите Външни светове не се признават за хора. По-конкретно, ако аврорианците кацнат на Солария, те също ще бъдат унищожени.
Гладиа опули очи.
— Не може да бъде. Соларианците не биха допуснали надзирателите да третират аврорианците по същия начин, както и вас.
— Така ли? Един аврориански кораб е бил вече унищожен. Знаеше ли за това?
— Аврориански кораб! Не, не го знаех.
— Уверявам те, че е така. Приземил се е почти едновременно с нас. Ние се измъкнахме, но те — не. Изводът е — или поне би трябвало да бъде, — че Аврора не може да разчита безусловно на съюз с останалите Външни светове. В критичния момент всеки ще остане сам за себе си.
Гладиа усилено клатеше глава.
— Опасно е да се правят обобщения въз основа на един отделен случай. Соларианците трудно биха успели да програмират в надзирателите положителна реакция на петдесет акцента и отрицателна на стотици други. По-лесно е било да го направят с един-единствен. Нищо повече. Заложили са на това, че други космолити няма да се опитат да кацнат на тяхната планета, но са загубили.