— В такъв случай, Д.Ж. — тъжно отвърна Гладиа, — не остава нищо друго, за което бих могла да им потрябвам. Никога не съм им трябвала.
— Но все нещо трябва да има. Вече ти казах, че съобщението пристигна от името на Председателя на Съвета на Аврора.
— Говори се, че въпросният Председател е марионетка.
— Така ли? Кой стои зад него? Келдън Амадиро?
— Именно. Значи знаеш за него.
— О, да — мрачно кимна Д.Ж. — Централна фигура сред фанатичните противници на Земята. Човекът, който преди двайсет десетилетия бе направо смазан политически от д-р Фастълф, е все още жив, за да се превърне отново в заплаха за нас. Ето ти един пример за изключителните права на дълголетието.
— Но точно това е странното — отбеляза Гладиа. — Амадиро е отмъстителен. Той знае, че дължи своето поражение на Илайджа Бейли, и е убеден, че аз също имам някаква вина за това. Неговата омраза — изключителна омраза — е насочена и срещу мен. След като Председателят иска аз да се върна, значи всъщност Амадиро го иска — а за какво съм му аз на Амадиро? По-скоро би предпочел да се отърве от мен. Вероятно заради това реши да ме изпрати с теб на Солария. Определено е очаквал, че корабът ще бъде унищожен — и аз заедно с него. Което нямаше да го натъжи ни най-малко.
— Нямаше да пролива сълзи, а? — замислено рече Д.Ж. — Но сигурно не са ти поднесли нещата по този начин. Никой не ти е казал: „Тръгвай с този откачен Търговец, защото твоята смърт ще ни достави удоволствие.“
— Не. Казаха ми, че ужасно ви трябва моята помощ и че в момента политическата ситуация налага да сътрудничим със Заселническите светове. А също и че ще допринеса много за благото на Аврора, ако след като се върна, докладвам подробно за всичко, което се случи на Солария.
— Да, друго няма да кажат. Дори в известен смисъл може наистина да са го имали предвид. После — след като противно на всичките им очаквания нашият кораб се е измъкнал невредим, докато техният е бил унищожен — като нищо може да са решили, че им е необходима информация от първа ръка. Съответно, понеже те откарах на Бейлиуърлд вместо обратно на Аврора, те са изпищели на умряло за теб. Възможно е да е така. Разбира се, те вече са чули цялата история, така че сигурно повече не им трябваш. Макар че — той говореше по-скоро на себе си, отколкото на Гладиа — те знаят само онова, което са научили от хипервизията на Бейлиуърлд, и естествено може да не го приемат за чиста монета. И все пак…
— И все пак какво, Д.Ж.?
— Инстинктивно усещам, че тяхното послание не може да е било продиктувано единствено от желанието им да чуят твоя доклад. Струва ми се, че категоричният тон на искането им говори за нещо много повече.
— Няма нищо друго, което биха могли да искат. Нищо — натърти Гладиа.
— Чудя се — отвърна Д.Ж.
41
— И аз се чудя — каза Данил от нишата си същата вечер.
— Какво се чудиш, приятелю Данил? — попита Жискар.
— Чудя се какъв е истинският смисъл на посланието от Аврора, с което настояват лейди Гладиа да се върне. На мен също ми се струва, че просто желанието да чуят някакъв доклад не може да представлява достатъчен мотив за изпращането на подобно послание.
— Можеш ли да предположиш нещо друго?
— Хрумна ми една мисъл, приятелю Жискар.
— Мога ли да я узная, приятелю Данил?
— Хрумна ми, че като настоява за връщането на мадам Гладиа, Съветът на Аврора всъщност иска нещо много повече, а не самата нея.
— Какво повече от мадам Гладиа ще получат?
— Приятелю Жискар, немислимо е лейди Гладиа да се върне без нас двамата.
— Да, но каква полза ще има от нас двамата Съветът на Аврора?
— Аз, приятелю Жискар, няма да им бъда от никаква полза. Ти обаче си уникален, защото можеш да проникваш в съзнанието на хората.
— Това е вярно, приятелю Данил, но те не го знаят.
— А не е ли възможно след нашето заминаване да са го разбрали по някакъв начин и сега горчиво да съжаляват, че са ти позволили да напуснеш Аврора?
Жискар не се поколеба видимо.
— Не, това е невъзможно, приятелю Данил. Как са могли да го разберат?
— Разсъждавах по въпроса — внимателно започна Данил. — По време на твоето отдавнашно посещение на Земята с д-р Фастълф ти си успял да поработиш върху няколко земни робота. Те са придобили някои много ограничени умствени способности, само колкото да могат да продължат започнатото от теб. Внушавали са на държавните служители да не се боят от заселническия процес и да го подпомагат. Така поне ми каза ти на времето. Следователно на Земята има роботи, които могат да настройват човешкото съзнание.
Освен това, както наскоро предположихме, Институтът по роботика е изпратил на Земята хуманоидни роботи. Не знаем с каква цел са го направили, но най-малкото, което може да се очаква от такива роботи е, че те ще следят събитията на Земята и ще докладват за тях.