— Не мога да я разбера, шефе. Не е на галактически.
— Как тогава ще я разбера аз?
— Не зная, но той ме помоли да ви я предам. Хвърлете й, ако може, един поглед и ако кажете, ще се върна да го изгоня за пореден път.
— Е, добре, дай да я видя — поклати глава Амадиро. После изгледа бележката с отвращение.
Там пишеше: „Ceterum censeo, delenda est Carthago.“
Амадиро прочете посланието и хвърли гневен поглед към Малуун, после отново сведе очи към бележката. Накрая каза:
— Трябва да си я погледнал, щом знаеш, че не е на галактически. Попита ли го какво означава?
— Да, шефе, попитах го. Той каза, че е на латински, но това не ми помогна особено. Каза, че вие ще разберете. Много е упорит и заяви, че ако трябва, няма да мръдне от мястото си цял ден, докато не я прочетете.
— Как изглежда?
— Слаб. Сериозен. Вероятно без чувство за хумор. Висок, но не чак колкото вас. Искрящи, хлътнали очи и тънки устни.
— На колко е години?
— Ако съдя по вида на кожата му, бих казал, че е на около четири десетилетия. Много е млад.
— В такъв случай ще трябва да проявим снизхождение към младостта. Прати го при мен.
Чичиз зяпна от изумление.
— Ще го приемете?
— Мисля, че току-що казах! Прати го в кабинета ми.
44
Младежът влезе в стаята едва ли не с маршова стъпка. Застана вдървено пред бюрото и каза:
— Благодаря ви, сър, че се съгласихте да ме приемете. Ще позволите ли да влязат и моите роботи?
Амадиро повдигна вежди.
— Ще се радвам да ги видя. Ще ми позволите ли да задържа моите?
От дълги години не бе чувал някой да произнася старата формула. Изразът представляваше остатък от добрите стари обичаи, които потъваха в забрава ведно с проявите на учтивост, след като постепенно се бе наложила представата, че личните роботи са част от собствената ти същност.
— Да, сър — каза Мандамъс и два робота влязоха.
Но не преди да получат разрешение, забеляза Амадиро. Бяха нови модели, очевидно с много възможности и по всичко личеше, че са добре изпипани.
— Сам ли сте ги проектирал, мистър Мандамъс? — Роботите, проектирани от своите собственици, винаги придобиваха особена ценност.
— Да, наистина, сър.
— Значи сте роботик?
— Да, сър. Имам научна степен от университета в Еос.
— Ръководител ви е…
— Не д-р Фастълф, сър — меко довърши Мандамъс. — Доктор Маскелник.
— Аха, но не сте член на Института.
— Подал съм молба за постъпване, сър.
— Разбирам — Амадиро понамести листата на бюрото си и без да вдига поглед, бързо изстреля: — Къде сте учили латински?
— Не зная латински говоримо или писмено, но достатъчно, за да познавам този цитат, както и къде да го намеря.
— Само по себе си това е забележително. Как се постига?
— Не мога да посвещавам цялото си време на роботиката, така че имам някои странични интереси. Един от тях е планетологията, със специален акцент върху Земята. Това ме отведе към земната история и култура.
— Не е много популярно сред космолитите.
— Така е, сър, за голямо съжаление. Човек трябва да познава враговете си — като вас, сър.
— Като мен ли?
— Да, сър. Сигурен съм, че познавате Земята в много отношения и че сте по-компетентен от мен по този въпрос, защото по-дълго сте се занимавал с него.
— Откъде знаете?
— Опитах се да науча колкото се може повече за вас, сър.
— Защото също съм един от вашите врагове?
— Не, сър. Защото искам да станете мой съюзник.
— Да стана ваш съюзник? Значи смятате да ме използвате? Не ви ли се струва, че сте малко нагъл?
— Не, сър, защото съм убеден, че ще искате да станете мой съюзник.
Амадиро втренчи поглед в него.
— Все пак на мен ми се струва, че сте не малко, а доста нагъл… Кажете, разбирате ли цитата, който сте избрал за мен?
— Да, сър.
— Преведете го тогава на галактически.
— „Впрочем аз смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен.“
— И как смятате вие, какво означава това?
— Тези думи са казани от Марк Порций Катон, сенатор на Римската република — политическа единица в древното минало на Земята. Тя победила главния си съперник, Картаген, но не го разрушила. Катон твърдял, че над Рим щяла да тегне вечна заплаха, докато Картаген не бъде разрушен напълно — което, сър, впоследствие станало.
— Но какво значение има за нас Картаген, младежо?
— Съществуват такива неща като аналогиите, сър.
— Което значи?
— Че и Външните светове имат свой главен съперник, който според мен трябва да бъде унищожен.
— Назовете врага.
— Планетата Земя, сър.
Амадиро леко забарабани с пръсти по бюрото.
— И искате да ви стана съюзник в това начинание. Мислите си, че ден и нощ само това жадувам… Кажете, д-р Мандамъс, кога в някоя от многобройните си речи по този въпрос съм твърдял, че Земята трябва да бъде унищожена?