— Не. Във всеки случай, не и пред мен.
— Защото той прекрасно знае колко опасно е това. Обаче той, без да се замисля, ви намеква за вас — просто за да види как мозъкът ви работи под натиска, как реагирате на страха. А може би си е помислил, че такава проба, колкото и опасна да е за вас, може да му даде интересни сведения относно вашият земен мозък. Това, според вас, не е ли жестоко?
Бейли подмина този въпрос.
— Как да приложим това към роботоубийството?
— Соларианската жена Гладиа е привлякла вниманието на бившия ми баща. Тя има интересен за него мозък. Той й е дал роботът Джендър, желаейки да провери как жена, която не е израснала на Аврора, ще се срещне с робот, който във всички отношения прилича на човек. Той знае, че аврорианската жена веднага ще използва робота за секс, без изобщо да се притеснява. Признавам, самата аз бих се притеснявала малко от това, защото съм възпитавана ненормално, не като обикновените аврориански жени. Соларианката би се притеснявала много, понеже е израсла в свят, пълен с роботи, и е имала необикновено твърди мислени позиции относно роботите. Тази разлика може да е много поучителна за баща ми, който на базата на тези вариации се опитва да построи теория за работата на мозъка. Хан Фастълф изчака половин година, докато соларианката започне първите експерименти…
— Вашият баща не знаеше нищо за отношенията между Гладиа и Джендър — прекъсна я Бейли.
— Кой ви каза това? Баща ми ли? Гладиа? Ако е той — тогава лъже; ако е тя — тогава просто не знае, най-вероятно. Можете да сте сигурни, Фастълф е знаел. Знаел е, защото в изследването му е влизало как човешкият мозък се променя под натиска на соларианските условия. А после си е помислил — аз съм напълно сигурна в това, — какво ще стане, ако жената, която току-що е започнала да използва Джендър, изведнъж го загуби без никаква видима причина. Той е знаел какво ще направи аврорианската жена: би почуствала леко разочарование и веднага би започнала да търси замяна; но как би се държала соларианката? И затова е повредил Дженджър.
— Да унищожи безкрайно ценен робот заради тривиално любопитство?
— Чудовищно, нали? Но Хан Фастълф е направил точно това. Върнете се при него, землянино, и му кажете, че с малката му игра е свършено. Ако все още има някой на планетата, който не вярва във вината му, той ще повярва след моето изказване.
43.
Бейли дълго мълча, а Василия го гледаше с някаква мрачна радост; лицето й стана грубо и изобщо не приличаше на лицето на Гладиа.
Бейли стана, чувствайки се стар — много по-стар от своите четиридесет и пет години (детска възраст за аврорците). Всичко, което беше направил, не беше помогнало. Напротив — изглежда всяко негово движение затягаше примката на врата на Фастълф.
— Мисля, че разговорът ни приключи — каза Василия. — Нямам причина да ви виждам още веднъж, землянино, вие също. Сигурно за вас ще е най-добре да напуснете Аврора. Вие нанесохте — тя се усмихна — достатъчно вреда на баща ми, макар и не такава, каквато заслужава.
Бейли тръгна към вратата. Двата робота го последваха. Жискар попита тихо:
— Всичко наред ли е, сър?
Бейли сви рамене. Какво да отговориш на това?
— Жискар! — извика Василия. — Когато д-р Фасталф вече няма да има нужда от теб, ще се върнеш ли при мен?
Жискар спокойно я погледна.
— Ако д-р Фастълф позволи, точно така ще направя, Малка Мис.
Усмивката й се затопли.
— Моля те, Жискар. Липсваш ми.
— Често си мисля за вас, Малка Мис.
— Доктор Василия, — попита Бейли, — имате ли Лична, която бих могъл да посетя?
Василия отвори широко очи.
— Разбира се, че не, землянино. На територията на Института има обществени Лични. Вашите роботи ще ви покажат къде са.
Бейли я погледна и каза повече от злоба, отколкото поради рационално разсъждение:
— Доктор Василия, на ваше място не бих говорил за вината на д-р Фастълф.
— И какво ми пречи?
— Опасността да се разкрият вашите дела с Гремионис. Опасност за вас.
— Това е смешно! Вие сам признахте, че между мен и Гремионис не е имало никакъв заговор.
— Не е точно така. Аз се съгласих, че между вас и Гремионис не е имало директен заговор за унищожаването на Джендър. Но остава възможността и за косвен заговор.
— Вие сте се побъркали. Какъв косвен заговор?
— Не съм готов да обсъждам това пред роботите на д-р Фастълф… освен ако не настоявате. Но защо да настоявате? Вие прекрасно разбирате какво имам предвид.