— Ами ти, Жискар? Познаваш д-р Фастълф по-отдавна, отколкото Данил. Съгласен ли си, въз основа на твоето познаване на характера на д-р Фастълф, че той не може да е извършил деянието и не може да е унищожил Джендър?
— Да, сър.
Бейли изгледа недоверчиво робота. Беше по-несъвършен модел от Данил. Доколко можеше да му се има доверие като свидетел? Не беше ли длъжен да следва Данил във всичко, което той предприемеше?
— Познавал си и д-р Василия, нали? — попита Бейли.
— Познавах я много добре — отвърна Жискар.
— И си я харесвал, предполагам?
— Грижех се за нея в продължение на много години и нямах никакви проблеми с тази задача.
— Макар че е пренастройвала твоето програмно осигуряване?
— Тя беше много способна.
— Тя би ли излъгала за баща си — тоест, за д-р Фастълф?
Жискар се поколеба.
— Не, сър. Не би излъгала.
— Значи твърдиш, че тя е казала истината?
— Не съвсем, сър. Твърдя, че тя си вярва, че е казала истината.
— Но защо ще вярва в такива ужасни неща за баща си, ако той в действителност е толкова внимателен човек, колкото Данил току-що го описа?
— Тя е била огорчена от различни събития в своето детство — бавно каза Жискар, — събития, за които смята, че отговорността носи д-р Фастълф, и за които действително той може да е бил отговорен, без сам да го съзнава — до известна степен. Струва ми се, че той не е имал намерение последствията от въпросните събития да бъдат такива. Но човешките същества не се ръководят от недвусмислените закони на роботиката. Затова в повечето случаи е трудно да се прецени сложността на техните подбуди.
— Съвсем вярно — промърмори Бейли.
— Намирате ли задачата за доказването на невинността на д-р Фастълф за безнадеждна? — запита Жискар.
Веждите на Бейли се сключиха в гримаса.
— Може би. Във всеки случай, не виждам изход — и ако д-р Василия проговори, както заплаши, че ще направи…
— Но вие й наредихте да не говори. Обяснихте й, че ако го направи, това би навредило и на самата нея.
Бейли поклати глава.
— Блъфирах. Не знаех какво друго да кажа.
— Тогава смятате ли да се откажете?
— Не! — решително отвърна Бейли. — Ако беше само заради Фастълф, сигурно щях да се откажа. В края на краищата, физически това няма да има никакви последствия за него. Очевидно роботоубийството не е тежко престъпление, а спада към областта на гражданското право. В най-лошия случай, той ще загуби своето политическо влияние и вероятно няма да му позволят да продължи своята научна работа за известно време. Бих съжалявал, ако това се случи, но след като няма какво повече да направя, значи няма, и толкоз.
Ако пък ставаше дума само за мен, вероятно пак щях да се откажа. Провалът би навредил на моята репутация, но кой може да построи тухлена къща без тухли? Щях да се върна на Земята донякъде опозорен, щях да заживея нещастен живот без привилегии, но всеки землянин, бил той мъж или жена, е изправен пред подобна възможност. И по-достойни от мен мъже е трябвало несправедливо да се сблъскат с това.
Става дума, обаче, за Земята. Ако се проваля, тогава заедно с тъжната загуба за д-р Фастълф и за мен самия, ще се сложи край и на всякаква надежда земляните да се измъкнат от Земята към Галактиката. Заради това не бива да се провалям и трябва някак си да продължа, докато все още не са ме изхвърлили физически от тази планета.
Последните му думи бяха произнесени почти шепнешком. Бейли изведнъж се озърна и раздразнено извика:
— Защо все още не сме тръгнали, Жискар? Да не би да караш кола само когато ти се прииска?
— Моите уважения, сър — отвърна Жискар, — но не сте ми казали къде отиваме.
— Наистина!… Извинявай, Жискар. Първо, откарай ме до най-близката обществена Лична, за която спомена д-р Василия. Вие двамата може да сте имунизирани срещу такива работи, но моят мехур трябва да се изпразни. След това, намери някъде наблизо място, където ще мога да хапна. Стомахът ми има нужда от напълване. А след това…
— Да, колега Илайджа? — обади се Данил.
— Да ти кажа право, Данил, не знам. Както и да е, след като се погрижа за тези чисто физически нужди, ще измисля нещо.
И Бейли горещо желаеше да си вярва.
45.
Аеропланът не се носи дълго над земята. Той спря с леко поклащане и Бейли усети познатото странно стягане в стомаха си. Тази лека нестабилност му напомняше, че се намира в превозно средство и неговото чувство за сигурност между стените и роботите го напусна. През стъклото отпред (отзад също, ако можеше да извие врата си, за да го види) се ширеше във всички посоки бялото небе и зеленината на листата — и всичко това представляваше откритото пространство, тоест нищото. Бейли мъчително преглътна.