— Знам, но можеха да изберат някой, който да прилича повече на вас, нали? — За космолита това сякаш беше източник на обида. — Искам да поговоря с вас.
— Как ви пуснаха моите роботи?
Очевидно това представляваше друг източник на обида.
— За малко да не ме пуснат — отвърна космолитът. — Опитаха се да ме спрат, а аз имах само един робот с мен. Наложи се да се престоря, че трябва да влезна по спешни причини, а те ме обискираха. Направо ме опипаха с ръце, за да се убедят, че не нося нещо опасно. Щях да подам жалба срещу вас — ако не бяхте землянин. Не може да давате на роботите такива нареждания, които притесняват човешките същества.
— Съжалявам — сковано се извини Бейли, — но не аз съм им дал такива нареждания. Какво мога да направя за вас?
— Искам да поговоря с вас.
— Вие говорите с мен. Кой сте вие?
Другият изглежда се разколеба, после отвърна:
— Гремионис.
— Сантирикс Гремионис?
— Точно така.
— Защо искате да говорите с мен?
Известно време Гремионис гледаше Бейли с явно притеснение. После зафъфли:
— Ами, докато съм тук… ако нямате нищо против… бих могъл… — и той се отправи към редичката с писоарите.
Ужасен и със сетни сили преди да му се повдигне, Бейли осъзна какво се канеше да прави Гремионис. Той припряно се обърна и изтърси:
— Ще ви чакам отвън.
— Не, не, не си отивайте — отчаяно нададе писък Гремионис. — Няма да ми отнеме и секунда време. Моля ви!
Само защото самият Бейли искаше също толкова отчаяно да говори с Гремионис, той остана и реши да не прави нищо, с което да обиди човека и да го накара да стане несловоохотлив; иначе не би отстъпил пред неговата молба.
Бейли остана обърнат с гръб и рефлекторно присви ужасено очи. Отпусна се едва когато Гремионис застана пред него, бършейки на свой ред ръце с пухкавия тампон.
— Защо искате да говорите с мен? — попита отново Бейли.
— Гладиа — жената от Солария… — Гремионис замълча нерешително.
— Познавам Гладиа — студено отбеляза Бейли.
— Гладиа ме видя — тримерно, нали разбирате — и ми каза, че сте питали за мен. И ме попита, дали по някакъв начин не съм се отнасял зле с робота, който тя притежаваше — един робот, който прилича на човек, като един от вашите навън…
— Е, не е ли така, мистър Гремионис?
— Не! Дори не знаех, че тя притежава такъв робот, докато… Вие ли й казахте това?
— Зададох й само няколко въпроса, мистър Гремионис.
Гремионис беше стиснал дясната си ръка в юмрук и нервно я блъскаше в лявата. Той напрегнато заговори:
— Не искам да ме обвиняват несправедливо в нещо — особено, ако подобно несправедливо обвинение би засегнало моите отношения с Гладиа.
— Как ме намерихте? — попита Бейли.
— Тя ме попита за робота и каза, че вие сте питали за мен — отвърна Гремионис. — Чух, че д-р Фастълф ви е извикал на Аврора, за да разрешите тази… загадка с робота. Споменаха по хипервълновите новини. И… — Думите се изтръгваха мъчително от устата му, сякаш ги произнасяше с неимоверно усилие.
— Продължавайте — подкани го Бейли.
— Трябваше да приказвам с вас и да ви обясня, че нямам нищо общо с робота. Нищо! Гладиа нямаше представа къде сте, но аз реших, че д-р Фастълф сигурно ще знае.
— И сте му се обадили?
— О, не, не… не мисля, че имам нерви да… Той е толкова виден учен. Гладиа му се обади вместо мен. Тя е… толкова мил човек. Той й казал, че сте отишли да се срещнете с дъщеря му, д-р Василия Алиена. Добре стана, защото аз я познавам.
— Да, знам, че я познавате — каза Бейли. Гремионис неловко го погледна.
— Откъде сте… И нея ли сте разпитвали за мен? — Неловкият му вид прерасна в страдалчески. — Накрая се обадих на д-р Василия и тя ми каза, че току-що сте си тръгнали и че вероятно ще ви намеря в някоя от обществените Лични — а тази е най-близко до нейното имение. Сигурен бях, че едва ли бихте отложили своето посещение, за да търсите друга. Искам да кажа, защо ли бихте го направили?
— Разсъждавали сте съвсем вярно, но как така сте стигнали дотук толкова бързо?
— Аз работя в Института по роботика и моето имение се намира на територията на Института. Със своя скутер дойдох за броени секунди.
— Сам ли дойдохте?
— Да! Само с един робот. Скутерът е двуместен, нали разбирате.
— А вашият робот чака отвън?
— Да.
— Кажете ми пак, защо искахте да ме видите?
— Трябва да се уверя, че не мислите, че имам нещо общо с онзи робот. Никога не бях чувал за него, докато цялата тази работа не избухна по новините. Така че, сега мога ли да поговоря с вас?