— Познаваш ли Гремионис, Данил?
— Никога досега не съм го срещал, колега Илайджа.
— Ти, Жискар?
— Виждал съм го веднъж, но само мимоходом.
— Знаеш ли нещо за него, Жискар?
— Нищо, което да не личи от пръв поглед, сър.
— Колко е годишен? Какво представлява?
— Не знам, сър.
Гремионис извика:
— Готови ли сте? — Скутерът му бръмчеше доста силно. Ясно беше, че не е с реактивен двигател. Колелата не се повдигаха от земята. Брунджи седеше зад Гремионис.
Жискар, Данил и Бейли бързо се качиха в аеромобила.
Гремионис ги поведе, като описа широка дъга. Косата му се развяваше назад и Бейли изведнъж получи усещането за брулещия вятър, което човек изпитва, когато пътува в открито превозно средство като скутера. С благодарност си помисли, че той самият е на закрито в аеромобила — и това изведнъж му се стори много по-цивилизован начин на пътуване.
Скутерът пое по права линия и се стрелна с приглушен рев, а Гремионис махаше подканващо с едната си ръка. Роботът зад него запазваше равновесие с безгрижна лекота и не се беше вкопчил в кръста на Гремионис, както според Бейли едно човешко същество щеше да е принудено да направи.
Аеропланът го последва. Макар че плавното движение на скутера изглеждаше бързо, очевидно това беше илюзия, породена от неговите малки размери. С известна трудност, аеромобилът трябваше да поддържа толкова ниска скорост, че да не се блъсне в него.
— И все пак — замислено каза Бейли, — едно нещо не ми е ясно.
— Какво е то, колега Илайджа? — попита Данил.
— Василия нарече пренебрежително Гремионис „бръснар“. Очевидно, той се занимава с прически, дрехи и други подробности от тоалета на хората. Тогава как така имението му се намира на територията на Института по роботика?
12
ОТНОВО ГРЕМИОНИС
49.
Само след няколко минути Бейли се озова в четвъртото аврорианско имение, което виждаше след своето пристигане на планетата преди ден и половина — след дома на Фастълф, на Гладиа и на Василия сега идваше ред на дома на Гремионис.
Имението на Гремионис беше по-малко и по-сбутано от останалите, макар че на несвикналия с аврорианските порядки Бейли му се стори, че вижда признаци на скорошно построяване. Характерният белег на аврорианските имения — нишите за роботи — все пак бяха налице. Със своето влизане, Жискар и Данил бързо се отправиха към тях и застанаха неподвижни и мълчаливи с лице към стаята. Роботът на Гремионис, Брунджи, зае трета ниша с почти същата скорост.
Роботите не се затрудниха в своя избор ни най-малко, при това въобще не се забеляза някоя ниша да се е превърнала в прицелна точка от страна на два робота. Бейли се зачуди, как ли избягваха конфликтите помежду си и реши, че сигурно си общуват със сигнали, които не са доловими за човешките същества. Струваше си (ако не забравеше) да разпита Данил по въпроса.
Бейли забеляза, че Гремионис също се е загледал в нишите.
Ръката му се доближи до горната устна и показалецът заглади малкия мустак. След известно време той неуверено изрече:
— Вашият робот, който прилича на човек, не ми изглежда добре в нишата. Това е Данил Оливо, нали? Роботът на д-р Фастълф?
— Да — отвърна Бейли. — И той участваше в хипервълновата драматизация. Тоест един артист — артист, който подхождаше повече на своята роля.
— Да, спомням си.
Бейли забеляза, че Гремионис — както и Басилия, както дори Гладиа и Фастълф — спазваше известна дистанция. Изглежда Бейли излъчваше поле — невидимо, неосезаемо по никакъв начин, — което отблъскваше и не даваше на космолитите да се приближат прекалено близо до него, като насочваше движенията им по една деликатна крива на избягване всеки път, щом те минаваха покрай него.
Бейли се зачуди, дали Гремионис си даваше сметка за това. А какво ли правеха със столовете, в които той сядаше, докато беше в техните имения, с чиниите, от които ядеше, с кърпите, които ползваше? Дали едно обикновено пране им беше достатъчно? Дали не следваха специални процедури по тяхната стерилизация? Дали не хвърляха и подменяха всичко, до което той се докоснеше? Дали именията нямаше да ги дезинфекцират, след като Бейли напуснеше планетата — или може би го правеха всяка нощ? Ами обществената Лична, която беше ползвал? Нямаше ли да я разрушат и построят наново? Ами жената, която без да подозира нищо беше влязла там, след като той беше излязъл? Или може би тя беше влязла именно за да дезинфекцира?
Бейли си даде сметка, че изглупява.
Да вървят в Космоса с всичко това. Какво вършеха аврорианците и как се справяха с техните проблеми, си беше тяхна работа и той нямаше намерение да се занимава повече с тях. Йосафате! Тъкмо сега си имаше достатъчно свои проблеми, и един от тях беше Гремионис — с който щеше да се захване след обяда.