Обедът беше доста обикновен, предимно вегетариански, но за първи път Бейли не срещна проблеми с яденето. Всяко нещо си имаше строго определен вкус. Морковите имаха доста силен вкус на моркови, така да се каже, а грахът — на грах.
Може би малко повече от необходимото.
Бейли се мъчеше да яде с неохота, за да не покаже надигащата се лакомия.
В старанието си забеляза, че започва да свиква — като че ли вкусовите му рецептори се пресищаха и така успяваха по-лесно да се справят с излишъка. Даде си сметка, с известна тъга, че колкото и кратко време да продължи неговото познанство с аврорианската кухня, когато се върне на Земята, разграничението във вкусовете щеше да му липсва и тяхното смесване в земните ястия щеше да го дразни.
Дори хрупкавостта на отделните парчета — в началото това го шокира, понеже му се струваше, че при всяко сключване на своите челюсти създава шум, който сигурно (така си мислеше той) пречи на разговора — вече му изглеждаше само като едно вълнуващо доказателство, че той в действителност яде. При храненето на Земята щеше да цари тишина, която щеше да го кара да усеща липсата на нещо друго.
Бейли започна да яде с повишено внимание, като изучаваше вкуса на всяко едно нещо. Надяваше се, че когато земляците се установят на други планети, този космолитянски начин наобработка на храните ше се превърне в характерен белег на новата им кухня. Особено ако нямаше да има роботи, които да приготвят и сервират яденето.
После неловко си помисли, че не когато, а ако земляните се установят на други планети — и цялото това „ако“ зависеше от него, от детектива Илайджа Бейли. Огромната тежест изведнъж се стовари върху него.
Яденето приключи. Двойка роботи донесоха загретите навлажнени салфетки, с които човек можеше да избърше ръцете си. Само че не бяха обикновени салфетки, защото когато Бейли пусна своята в чинията, тя се размърда, изтъня и заприлича на паяжина. После, съвсем внезапно, тя призрачно се издигна и се понесе към някакъв отвор в тавана. Бейли леко подскочи и изви поглед нагоре, за да проследи с отворена уста изчезващата кърпичка.
— Това е нещо ново, което си взех съвсем наскоро — поясни Гремионис. — За еднократна употреба, нали разбирате, но още не знам, дали ги харесвам. Някои хора казват, че след известно време задръствали шахтата за боклук, а други се тревожат за замърсяването на околната среда, защото, както те смятат, все нещо от тях ще стигне и до нашите дробове. Производителите твърдят, обаче, че няма…
Бейли изведнъж си даде сметка, че не беше проронил и дума по време на обяда и че за първи път след бързата размяна на реплики по повод на Данил преди да сервират обяда, един от тях двамата проговаря. А нямаше никаква полза от дрънкането за салфетките.
Доста рязко, Бейли попита:
— Бръснар ли сте, мистър Гремионис?
Гремионис се изчерви и нежната му кожа потъмня до корените на косата.
— Кой ви каза това? — задавено възкликна той.
— Ако това е неучтив начин на обръщение към вашата професия — отстъпи Бейли, — моля да ме извините. На Земята е прието да се казва така и изразът не е обиден.
— Аз съм дизайнер на прически и облекла — поясни Гремионис. — Това е признат вид изкуство. Всъщност, аз съм естет-оформител. — Пръстът му се плъзна пак към мустака.
Бейли мрачно попита:
— Забелязах вашите мустаци. Обичайно ли е да се носят на Аврора?
— Не, не е. Но се надявам да стане така. Да вземем вашето мъжествено лице… Страшно много лица като него могат да бъдат подчертани и видът да им се подобри от изкусния дизайн. Всичко влиза в дизайна — това е част от моята професия. Може да се отиде и твърде далеч, разбира се. На планетата Палас лицевата фризура е често срещана, но там е прието и боядисването в разнообразни цветове. Всеки отделен косъм се боядисва различно, така че да се получи някаква определена комбинация. Е, това е тъпо, нали. Не е трайно, цветовете се променят с времето и човек придобива ужасен вид. Но в някои отношения дори и това е по-добре от голотата на лицето. Няма по-непривлекателно нещо от пустеещото лице. Това си е мой израз. Използвам го в моите лични разговори с потенциални клиенти и има много голям ефект. Жените минават и без лицева фризура, защото компенсират това по други начини. На планетата Смитиъс…
Имаше нещо хипнотично в неговите тихи, бързи думи, разпаленото му изражение, в начина, по който очите му се разширяваха и фиксираха погледа на Бейли със завладяваща искреност. Бейли трябваше да се отърси с почти физическо усилие.