— Роботик ли сте, мистър Гремионис? — прекъсна го той.
Гремионис погледна стреснато и леко смутено от рязкото прекъсване.
— Роботик?
— Да. Роботик.
— Не, съвсем не. Използвам роботи, колкото и всички останали, но не знам какво има вътре в тях. Всъщност, не ме интересува.
— Но живеете тук, на територията на Института по роботика. Как така?
— Защо да не живея тук? — Тонът на Гремионис стана за бележимо по-враждебен.
— Щом като не сте роботик…
Гремионис направи гримаса.
— Това са глупости! Когато е бил проектиран преди няколко години, Институтът е бил създаден с идеята да представлява самоподдържаща се общност. Имаме си свои собствени сервизи за ремонт на транспортните средства, свои собствени сервизи за поддръжката на роботите, свои собствени доктори, свои собствени структуралисти. Водим свой собствен живот и ако имаме нужда от свой собствен художник, това е Сантирикс Гремионис, и аз също живея тук. Има ли нещо нередно в моята професия, че да не живея тук?
— Не съм казал такова нещо.
Гремионис се обърна с раздразнение, което бързото оттегляне на Бейли не успя да уталожи. Той натисна някакво копче, после, след известно взиране в една разноцветна правоъгълна лента, направи нещо, което забележително напомни рязко барабанене с пръсти.
От тавана тихо се спусна някаква сфера и остана да виси на около метър над главите им. Отвори се, все едно че беше портокал, който обелиха. Отвътре затанцуваха различни цветове, придружени от нежен поток звуци. Бейли гледаше омагьосано, как шарките преминаваха в музиката и как двете сякаш се сливаха в едно цяло.
Прозорците се затъмниха и сегментът заблестя още по-ярко.
— Прекалено ярко ли е? — попита Гремионис.
— Не — отвърна Бейли след известно колебание.
— Предназначено е за фон. Избрах успокояваща комбинация, която да ни улесни във воденето на разговора по цивилизован начин, нали така. — После оживено добави — Да карам ли по същество?
Бейли отклони вниманието си от… — каквото и да беше това (Гремионис не спомена името му) — със значително усилие и каза:
— Ако обичате. Много бих искал.
— Обвинявате ли ме, че имам нещо общо с обездвижването на онзи робот Джендър?
— Разпитвах за обстоятелствата, при които роботът е загинал.
— Но сте ме споменали във връзка с това. — Всъщност, само преди малко ме попитахте, дали не съм роботик. Знам, какво искахте да кажете. Опитвахте се да ме накарате да призная, че разбирам малко от роботика, за да можете да ме обвините във… във… довършването на робота.
— Бихте могли да кажете убийството.
— Убийството? Не може един робот да бъде убит. Във всеки случай, не съм го довършил, или убил, или както щете го наречете. Казах ви, не съм роботик. Нищо не разбирам от роботика. Как въобще можете да си помислите…
— Трябва да изследвам всички възможни връзки, мистър Гремионис. Джендър е принадлежал на Гладиа — жената от Солария, — а вие сте бил приятелски настроен към нея. Това е някаква връзка.
— Може да е имало колкото щете приятелски настроени към нея хора. Тук няма никаква връзка.
— Да не би да искате да кажете, че за всичките пъти, когато сте ходили в имението на Гладиа, нито веднъж не сте видели Джендър?
— Нито веднъж! Не!
— И не сте знаели, че тя има хуманоиден робот’
— Не!
— Никога не ви го е споменавала?
— Там беше пълно с роботи. Всички до един бяха съвсем обикновени. Никога не е казвала, че има и някакви други.
Бейли сви рамене.
— Много добре. Нямам причини — за сега — да смятам, че това не е истина.
— Тогава кажете го на Гладиа. Затова исках да ви видя. Да ви помоля да го направите. Да настоя.
— Има ли причини Гладиа да смята другояче?
— Разбира се. Вие сте й отровили ума. Разпитвали сте я за мен във връзка с това и тя е предположила… била е разколебана… Факт е, че ми се обади тази сутрин и ме попита дали имам нещо общо с това. Вече ви казах.
— И вие отрекохте?
— Разбира се, че го отрекох, при това твърде категорично, защото нямам нищо общо. Но не е достатъчно убедително аз да го отричам. Искам вие да го отречете. Искам да й кажете, че според вас, аз нямам нищо общо с цялата работа. Току-що казахте, че не съм бил аз, а и не можете да рушите моята репутация без каквито и да било доказателства. Мога да подам жалба срещу вас.
— До кого?
— До Комитета за защита на личността. До Парламента. Шефът на Института е близък приятел със самия Председател и вече съм му изпратил подробен доклад по въпроса. Не си губя времето, нали разбирате. Взимам мерки.