Гремионис поклати глава по начин, който вероятно трябваше да изрази свиреп гняв, но му липсваше убедителност, като се имаше предвид кроткия израз на лицето му.
— Вижте — каза той, — това не е Земята. Тук ние сме защитени. Вашата планета с нейната пренаселеност кара народа ви да вегетира в многобройните си кошери — многобройните си мравуняци. Вие се блъскате един в друг, задушавате се взаимно — но това няма никакво значение. Един живот или милиони животи — това няма никакво значение.
Бейли се овладя да не издаде с гласа си презрението, което го обзе, и отбеляза:
— Чели сте исторически повести.
— Разбира се, че съм чел — и там всичко е описано така, както е. Не може една планета да има милиардно население и това да не е така. На Аврора животът на всеки един от нас е ценен. Защитени сме физически — всеки един от нас — посредством нашите роботи, така че тук никога не е имало покушения, да не говорим за убийства.
— Освен Джендър.
— Това не е убийство; той е само един робот. А Парламентът ни защитава и от по-изтънчените в сравнение с покушението начини за посегателство. Комитетът за защита на личността гледа с лошо око — с много лошо око — на всяко действие, което незаслужено накърнява репутацията или социалното положение на всеки един отделен гражданин. Ако един аврорианец си позволи да действа така, както правите вие, той би си навлякъл голяма беля. Колкото до един землянин… е,…
Бейли го прекъсна:
— Водя разследване по покана, предполагам, на Парламента. Не допускам, че д-р Фастълф би могъл да ме извика тук без разрешението на Парламента.
— Може и да е така, но това не ви дава право да минавате границата на своите законни права.
— Означава ли това, че ще подадете оплакване до Парламента?
— Смятам да убедя шефа на Института…
— Как се казва той, между другото?
— Келдън Амадиро. Смятам да го помоля да запознае Парламента със случая — а той е в Парламента, нали така — той е един от лидерите на партията на Глобалистите. Така че мисля, че е по-добре да обясните на Гладиа, че съм невинен.
— Много бих искал, мистър Гремионис, защото подозирам, че вие сте невинен, но как мога да сменя своето подозрение със сигурност, ако не ми позволите да ви задам някои въпроси?
Гремионис помълча. После, с известна доза предизвикателност, се облегна назад в стола и сложи ръце зад врата си — олицетворението на човек, напълно не успял да си придаде непринуден вид.
— Питайте — каза той. — Нямам какво да крия. И като свършите, ще се обадите на Гладиа точно от ей онзи тримерен предавател зад гърба ви и ще си кажете приказката — или ще имате повече неприятности, отколкото можете да си представите.
— Разбирам. Но първо… Откога познавате д-р Василия Фастълф, мистър Гремионис? Или д-р Василия Алиена, ако ви е известна под това име?
Гремионис отново помълча, после отвърна с напрегната нотка в гласа си:
— Защо ме питате за това? Какво общо има това с всичко останало?
Бейли въздъхна и мрачната му физиономия се вкисна още повече.
— Напомням ви, мистър Гремионис, че няма какво да криете от мен и че искате да ме убедите в своята невинност, така че аз да мога да убедя Гладиа в същото. Просто ми кажете от колко време я познавате. Ако не я познавате, кажете си го направо — но преди това, смятам, ме би било честно да ви уведомя, че д-р Василия заяви, че сте я познавали добре — твърде добре, за да й се предложите.
Гремионис изглеждаше раздразнен. С треперещ глас той отвърна:
— Не разбирам защо им трябва да хората да го правят на въпрос. Предлагането е абсолютно естествено социално взаимодействие, което никого не засяга. Разбира се, вие сте землянин, така че вие бихте вдигнали голяма пара за това.
— Доколкото разбрах, тя не е приела вашето предложение.
Гремионис отпусна ръце в скута си със свити юмруци.
— Приемането или отхвърлянето си е лично нейна работа. Има хора, които са ми се предлагали и на които аз съм отказвал. Няма нищо кой знае какво в това.
— Добре тогава. Откога я познавате?
— От няколко години. Около петнадесет.
— Познавахте ли я по времето, когато тя все още е живеела с д-р Фастълф?
— Тогава бях само едно момче — отвърна той и се изчерви.
— Как успяхте да се запознаете с нея?
— Когато приключих своята подготовка като естет-оформител, бях извикан да проектирам нейния гардероб. Харесах й и след това тя продължи да ползва моите услуги… в това отношение… изключително.
— В такъв случай, по нейна препоръка ли получихте своето сегашно място като… да кажем… щатен естет-оформител за членовете на Института по роботика?