— Тя оцени моите способности. Държах изпит, наравно с няколко други, и спечелих мястото благодарение на своите собствени заслуги.
— Но тя ви е препоръчала, нали?
— Да — раздразнено отвърна Гремионис.
— А вие сте сметнали, че единственият приличен начин да й се отблагодарите, е като й се предложите.
Гремионис се намръщи и прокара език по устните си, като че ли вкусваше някаква гадост.
— Това… е… отвратително! Предполагам, че един землянин би си помислил подобно нещо. Моето предложение означаваше единствено, че ми е приятно да го правя.
— Защото тя е привлекателна и топлосърдечна?
Гремионис помълча.
— Ами, не бих казал, че е топлосърдечна — предпазливо възрази той, — но определено е привлекателна.
— Казаха ми, че се предлагате на всички — безразборно.
— Това е лъжа.
— Кое е лъжа? Че сте се предлагали на всички или че така са ми казали?
— Че съм се предлагал на всички. Кой го е казал?
— Не мисля, че има смисъл да отговарям на този въпрос. Да не би да очаквате, че ще ви цитирам като източник на обезпокояваща информация? По-свободно ли ще говорите, ако разберете, че ще постъпя така?
— Добре де, който и да го е казал, той е лъжец.
— Може да е било само едно драматично преувеличение. Предлагал ли сте се и на други, преди да се предложите на д-р Василия?
Гремионис беше отклонил поглед встрани.
— Веднъж или два пъти. Но никога сериозно.
— Но по отношение на д-р Василия сте имал сериозни намерения, така ли?
— Ами…
— Разбирам, че сте й се предлагали многократно, което е съвсем противно на аврорианската практика.
— О, аврорианската практика… — яростно поде Гремионис. После стисна здраво устни и челото му се набръчка. — Вижте сега, мистър Бейли, мога ли да ви доверя нещо?
— Да. С всички мои въпроси целя единствено да се убедя, че нямате нищо общо със смъртта на Джендър. След като веднъж се уверя в това, може да сте сигурен, че няма да разгласявам казаното от вас.
— Много добре тогава. Няма нищо нередно — нищо, от което да се срамувам, нали разбирате. Просто имам силно развито чувство за лична неприкосновеност, а това ми се полага, щом го желая, нали така?
— Напълно — увери го Бейли с утешителна нотка в гласа си.
— Виждате ли, според мен сексът върви най-добре, ако между партньорите има дълбока любов и привързаност.
— Приемам, че това е напълно вярно.
— И тогава няма нужда от други, не мислите ли?
— Звучи… приемливо.
— Винаги съм си мечтал да намеря идеалния партньор и да не трябва повече да търся други. Наричат го моногамия. На Аврора не съществува такова нещо, но на някои светове го има — и на Земята също е така, нали мистър Бейли?
— Теоретично да, мистър Гремионис.
— Това е, което искам. Търсил съм години наред. Когато понякога опитвах да правя секс, чувствах, че нещо липсва. После срещнах д-р Василия и тя ми каза… така де, хората често споделят със своите естет-оформители, защото тази работа е много лична… а става дума за нещо наистина много поверително…
— Добре, продължавайте.
Гремионис облиза устни.
— Ако това, което ви кажа сега, се разчуе, смятайте, че с мен е свършено. Тя ще направи всичко възможно да не мога да си намеря повече работа. Сигурен ли сте, че това има нещо общо със случая?
— Уверявам ви с всички сили, мистър Гремионис, че това може да се окаже изключително важно.
— Добре тогава — Гремионис не изглеждаше много убеден, — става дума, че от онова, което д-р Василия споделяше с мен — част по част, — аз подразбрах, че тя е… — гласът му се снижи до шепот — …девствена.
— Разбирам — тихо рече Бейли (спомни си твърдата убеденост на Василия, че отказът на нейния баща е осакатил целия й живот, и си обясни омразата, която тя хранеше към него).
— Това ме възбуди. Струваше ми се, че можех да я имам цялата за себе си и че щях да бъда единственият, който тя щеше да има. Не мога да ви обясня, колко много означаваше това за мен. Правеше я страхотно красива в моите очи и аз просто много я желаех.
— И така, вие й се предложихте?
— Да.
— Многократно. Нейните откази не ви ли обезкуражаваха?
— Те само подсилваха нейната девственост, така да се каже, и ме предизвикваха още повече. Това, че не беше лесно, беше много по-възбуждащо. Не мога да ви го обясня и не очаквам вие да ме разберете.
— Всъщност, мистър Гремионис, разбирам много добре. Но е дошло време, когато сте престанали да се предлагате на д-р Василия.
— Ами, да.