— И сте започнали да се предлагате на Гладиа?
— Ами, да.
— Многократно?
— Ами, да.
— Защо? Защо е била тази промяна?
— Накрая — каза Гремионис, — д-р Василия ми даде ясно да разбера, че нямам никакви шансове и тогава се появи Гладиа, а тя приличаше на д-р Василия и… и… това е.
Бейли възрази:
— Но Гладиа не е девствена. Тя е била омъжена на Солария, а на Аврора се е впуснала да експериментира доста дивашки, както ми казаха.
— Знаех за това, но тя… спря. Разбирате ли, тя е соларианка по рождение, не аврорианка, и не е схващала правилно аврорианските нрави. Но е спряла, защото не харесва, както тя го нарича, „безразборността“.
— Тя ли ви каза това?
— Да. На Солария е възприета моногамията. Гладиа не е имала щастлив брак, но все пак, тя е свикнала да живее по този начин и затова аврорианският не й е харесал — след като се е опитала да живее като нас. Аз също искам да живея в моногамия. Разбирате ли?
— Разбирам. Но как се запознахте с нея?
— Просто я срещнах. Дадоха я по хипервълновите новини когато пристигна на Аврора — романтичната бегълка от Солария. После, нали участва в онази хипервълнова драматизация…
— Да, да, но е имало и още нещо, нали?
— Не знам какво повече искате.
— Ами, нека отгатна. Не се ли е стигнало в един момент до там, че д-р Василия ви е казала, че ви отказва завинаги — и не ви ли е предложила в замяна тази алтернатива?
С внезапна ярост, Гремионис изкрещя:
— Д-р Василия ли ви каза това?
— Не с толкова думи, но и при това положение мисля, че знам какво се е случило. Тя не ви ли каза, че бихте могли да се възползвате от новодошлия на планетата човек, от младата дама от Солария, която е под опеката, или по-точно е протеже на д-р Фастълф — който, както знаете, е бащата на д-р Василия? Или сигурно не ви е споменавала, че хората смятат, че тази млада дама, Гладиа, доста прилича на самата Василия, с тази разлика, че е по-млада и с по-топла душевност? Накратко, д-р Василия не ви ли подтикна да прехвърлите своето внимание от нея самата върху Гладиа?
Гремионис видимо страдаше. Погледът му се мяташе ту към Бейли, ту настрани. За първи път Бейли виждаше в погледа на един космолит изписан страх — или може би беше страхопочитание? (Бейли отръска леко глава. Не биваше да се наслаждава толкова много на факта, че е успял да преизпълни със страхопочитание един космолит. Това можеше да попречи на неговата безпристрастност.)
— Е? Прав ли съм или греша? — попита той.
Гремионис отвърна с приглушен глас:
— Значи, онази хипервълнова драматизация не е била преувеличение. Да не би да четете в душите на хората?
50.
Бейли сдържано каза:
— Просто задавам въпроси. А вие не ми отговорихте. Прав ли съм или греша?
— Не стана точно така — отвърна Гремионис. — Не просто така. Тя наистина ми говореше за Гладиа, но… — Той захапа долната си устна и после добави — Е, всичко се свежда до това, което казахте. Стана точно така, както го описахте.
— И не останахте разочарован? Гладиа наистина ли ви приличаше на д-р Василия?
— В известен смисъл, да. — Погледът на Гремионис блесна. — Но всъщност не. Ако ги поставите една до друга, ще видите разликата. Гладиа е много по-нежна и по-изтънчена. И с много по-силен стремеж към… към… развлечения.
— Предлагали ли сте се на Василия, след като срещнахте Гладиа?
— Луд ли сте? Разбира се, че не.
— Но сте се предлагали на Гладиа?
— Да.
— И тя ви отказа?
— Е, да, но трябва да разберете, че тя иска да е сигурна така, както бих искал и аз, ако бях на нейно място. Помислете си само каква грешка бих направил, ако бях принудил д-р Василия да ме приеме. Гладиа не иска да прави подобна грешка и аз не й се сърдя.
— Но вие не мислите, че тя би допуснала грешка като ви приеме и се предлагате отново… и отново… и отново.
Гремионис втренчи безучастен поглед в Бейли, после потръпна. Издаде долната си устна напред и заприлича на непослушно дете.
— Казвате го по такъв обиден начин…
— Съжалявам. Не исках да прозвучи обидно. Моля ви, отговорете ми на въпроса.
— Е добре, да, предлагах се.
— Колко пъти сте се предлагали?
— Не съм ги броил. Четири пъти. Добре, пет. Или може би повече.
— И тя винаги ви отказваше.
— Да. В противен случай нямаше да й се предлагам пак, нали?
— Отказите й сърдити ли бяха?
— О, не. Това не е в стила на Гладиа. Много любезни бяха.
— Това накара ли ви да се предложите на някой друг?
— Какво?
— Добре, Гладиа ви е отказала. Един от начините да й отвърнете би могло да бъде като се предложите на някой друг. Защо не? Ако Гладиа не ви е искала…