— Не. Не искам никой друг.
— Защо, как мислите?
С известно усилие, Гремионис отвърна:
— Откъде да знам защо? Искам Гладиа. Това е… това е вид лудост, само че според мен, това е най-чудесният вид безумие. Бих полудял ако не страдах от този вид лудост. Не очаквам от вас да ме разберете.
— Опитахте ли се да обясните това на Гладиа? Тя би могла да го разбере.
— Никога. Бих й причинил болка. Бих я смутил. За такива работи не се говори. Ще трябва да отида на ментолог.
— Ходил ли сте?
— Не.
— Защо не?
Гремионис направи гримаса.
— Имате способността да задавате въпроси по най-груб начин, землянино.
— Може би защото съм землянин. Не мога да ги задавам другояче. Но освен това съм и следовател и трябва да знам тези неща. Защо не сте ходили на ментолог?
Гремионис изненадващо се изсмя.
— Казах ви. Лечението би било по-голяма лудост от заболяването. Бих предпочел да остана при Гладиа и тя да ме отхвърля, отколкото да бъда с някой друг, който да ме приеме. Представете си, че сте се чалнал и искате да си останете чалнат. Първият срещнат ментолог би ме затворил за основно лечение.
Бейли помисли малко, после попита:
— Знаете ли дали д-р Василия не е донякъде ментолог?
— Тя е роботик. Казват, че това е най-близко до другото. Ако знаеш как са устроени роботите, значи имаш представа и как е устроен човешкият мозък. Поне така казват.
— Не ви ли е хрумвало, че Василия се досеща за тези странни чувства, които изпитвате по отношение на Гладиа?
Гремионис изстина.
— Никога не съм й го казвал. Искам да кажа толкова надълго и нашироко.
— Не допускате ли, че тя може да разбере какво чувствате и без да ви пита? Известно ли й е, че сте се предлагали многократно на Гладиа?
— Ами… Тя ме питаше как вървят нещата. В духа на старото ни познанство, нали. Казвах й по нещичко. Нищо от интимен характер.
— Сигурен ли сте, че никога не е било от интимен характер? Сигурно тя ви е подтиквала да продължавате да се предлагате.
— Знаете ли… сега, като казахте, като че ли започвам да виждам всичко в нова светлина. Не знам как успяхте да ми го вкарате в главата. Предполагам, че се дължи на въпросите, които ми задавате, но сега ми се струва, че тя наистина продължаваше да ме подтиква към сприятеляване с Гладиа. Тя го подкрепяше активно. — Гремионис изглеждаше силно смутен. — Досега никога не ми е идвало наум. Никога не съм се замислял.
— Как мислите, защо ви е окуражавала във вашите многократни предлагания на Гладиа?
Гремионис сбърчи печално вежди и пръстът му докосна мустака.
— Допускам, че се е опитвала да се отърве от мен. Опитвала се е да се подсигури, че няма повече да досаждам на нея. — После добави с насмешка — Това не ми прави особено чест, нали?
— Д-р Василия престана ли да бъде приятелски настроена към вас?
— Съвсем не. Беше по-приятелски настроена от всякога.
— Тя опитваше ли се да ви дава съвети как да спечелите Гладиа? Например, да проявявате повече интерес към нейната работа?
— Нямаше нужда да го прави. Работата на Гладиа и моята много си приличат. Аз работя с човешки същества, а тя с роботи, но ние и двамата сме дизайнери… художници… Това сближава, нали разбирате. Понякога дори си помагахме един на друг. Когато не й се предлагам и не ми отказват, ние сме добри приятели. И това не е малко, като си помисли човек.
— Д-р Василия не ви ли подмяташе да проявявате повече интерес към работата на д-р Фастълф?
— Защо да ми подмята такова нещо? Не знам нищо за работата на д-р Фастълф.
— Гладиа може би се интересува от работата на своя благодетел и това би могло да бъде начин за спечелване на нейното разположение към вас.
Гремионис присви очи. Той се изправи рязко, запъти се към другия край на стаята, върна се обратно, изправи се пред Бейли и каза:
— Вижте… сега… какво! Не съм от най-големите мозъци на планетата, нито дори от по-големите, но не съм и пълен идиот. Разбирам накъде биете, нали така.
— О?
— С всичките си въпроси целяхте да ме подмамите да кажа, че д-р Василия ме е накарала да се влюбя… Това е — сепна се той изведнъж. — Аз съм влюбен, също като в историческите роман. — Гремионис се замисли с искрено учудване в погледа си. После гневът му се върна. — Че ме е накарала да се влюбя и да си остана влюбен, за да мога да измъкна разни неща от д-р Фастълф и да разбера как да повредя онзи робот Джендър.
— Вие не мислите ли, че това е така?
— Не, не е! — изкрещя Гремионис. — Нямам никакво понятие от роботика. Никакво. Колкото и внимателно да ми обясняват каквото и да било от роботиката, не бих разбрал и една дума. Не мисля, че и Гладиа би могла да разбере. Да не говорим, че никога не съм питал никого за нищо относно роботиката. Никога не са ми обяснявали — д-р Фастълф или някой друг — нищо за роботиката. Никой никога не ми е предлагал да се заинтересувам от роботика. Д-р Василия никога не ми го е предлагала. Цялата ви скапана теория отива на кино. — Той изстреля ръцете си встрани. — На кино. Зарежете я.