Гремионис седна на мястото си със скръстени на гърдите си ръце и присви устни, при което мустаците му настръхнаха.
Бейли погледна към обеления портокал, който все още тананикаше своята тиха, приятна мелодия и показваше нежната игра на цветовете, докато се поклащаше хипнотично под един малък свод.
Дори избухването на Гремионис да беше спряло неговото настъпление, Бейли не го показа с нищо. Вместо това продължи:
— Разбирам за какво говорите, но все пак е вярно, че се виждате често с Гладиа, нали?
— Да.
— Вашите многократни предложения не я обиждат — и нейните многократни отхвърляния не обиждат вас, така ли е?
Гремионис сви рамене.
— Аз й предлагам учтиво. Тя ми отказва меко. Защо да се обиждаме?
— Тогава как прекарвате времето заедно? Очевидно сексът се изключва, не говорите и за роботика. Какво правите?
— С това ли се изчерпват възможностите, когато си в нечия компания — със секса и роботиката? Правим много неща заедно. Преди всичко си говорим. Тя иска да научи много неща за Аврора и аз й разказвам с часове за нашата планета. Видяла е много малко от нея, нали разбирате. А тя ми разказва с часове за Солария и какъв ад представлява онзи свят. Бих предпочел да живея на Земята — без да ви обиждам. И мъртвият й съпруг. Той пък какъв нещастник е бил. Не й е било леко на Гладиа, горката жена. Ходим на концерти, водих я няколко пъти в Института по изкуствата, и работим заедно. Казах ви вече. Преглеждаме заедно моите модели — или нейните. Честно да си призная, работата с роботи не ми изглежда много благодарна, но всеки си има свое мнение по въпроса, нали разбирате. Като стана дума, беше й страшно забавно, когато й обяснявах, защо хубавата прическа е толкова важно нещо — нейната прическа не е много хубава, нали разбирате. Но най-вече се разхождаме.
— Разхождате? Къде ходите?
— Никъде специално. Просто се разхождаме. Тя има такъв навик — защото така е била възпитана на Солария. Били ли сте на Солария? Да, били сте, разбира се. Извинете. На Солария имат едни такива огромни имения, в които живеят един или двама души. иначе само роботи. Можеш да пребродиш цели километри, без да срещнеш никого, и Гладиа казва, че това те кара да се чувстваш собственик на цялата планета. Роботите са винаги наоколо, разбира се, и те държат под око и се грижат за теб, но стоят, естествено, настрана. На Гладиа й липсваше това чувство за собственост тук, на Аврора.
— Да не би да искате да кажете, че тя копнее да притежава планетата?
— Имате предвид стремежа към власт? Това е налудничаво. Просто на нея й липсва усещането да е насаме с природата. Аз самият не го разбирам, нали, но обичам да я занасям по този повод. Разбира се, нещата на Аврора не могат да се усетят като на Солария. Тук винаги има хора, особено в митрополната област на Еос, а роботите не са програмирани да стоят настрана. Всъщност, обикновено аврорианците се разхождат с роботите. Все пак, знам някои маршрути, които са приятни и където няма много навалица, и на Гладиа й харесва.
— А на вас харесва ли ви?
— Ами, само защото съм с Гладиа. Аврорианците също обичат да се разхождат като цяло, но трябва да призная, че аз не съм от тях. Отначало имах мускулна треска и Василия ми се присмиваше.
— Значи, тя е знаела, че вие се разхождате заедно?
— Ами, един ден се появих на куц крак и със скърцащи мускули, така че се наложи да й обясня. Тя се смя и ми каза, че това било добра идея и че най-сигурният начин да склоня човек, който обича разходките, да приеме моето предложение, било като се разхождам с него. „Дръж фронта“ — каза ми тя — „и Гладиа ще размисли още преди да си успял да й се предложиш пак. Сама ще ти се предложи.“ Както стана ясно, Гладиа беше далече от такива намерения, но така или иначе постепенно разходките започнаха много да ми харесват.
Изглежда той беше преодолял своя пристъп на ярост и сега се държеше много свободно. „Сигурно си спомня за разходките.“ — помисли си Бейли, като забеляза полу-усмивката, която изпълзя на лицето на Гремионис. Докато мислите му се връщаха към тези моменти от разговорите, които са ги отвеждали кой знае докъде, Гремионис изглеждаше доста симпатичен — и уязвим. Бейли почти се усмихна в отговор.