— Значи, Василия е знаела, че продължавате своите разходки.
— Предполагам. Започнах да си освобождавам средите и съботите, защото тези дни пасваха с програмата на Гладиа — а от време на време Василия се шегуваше по повод на моите „СС-занимания“, когато й разказвах някои забавни моменти.
— Д-р Василия не идваше ли понякога с вас да се разхожда?
— Определено не.
Бейли се поизправи в стола и втренчи поглед във върха на пръстите си, когато зададе следващия въпрос:
— Предполагам, че по време на разходките са ви придружавали роботи?
— Разбира се. Един от моите и един от нейните. Обаче стояха доста настрани. Не се блъскаха около нас по аврориански маниер, както го нарича Гладиа. Казваше, че иска да има соларианското спокойствие. И аз отстъпих, макар че в началото си изкривих врата от обръщане да видя дали Брунджи ме следва.
— А кой робот придружаваше Гладиа?
— Не беше винаги един и същи. Който и да беше, той също се държеше по-настрани. Не ми се е налагало да говоря с тях.
— Ами Джендър?
Слънчевият израз върху лицето на Гремионис тутакси помръкна.
— Какво Джендър? — парира той.
— Той не идваше ли понякога с вас? Ако е идвал, вие бихте разбрали, нали?
— Че е хуманоидният робот? Разбира се, че щях да разбера. Но той не идваше с нас — никога.
— Сигурен ли сте?
— Напълно сигурен. — Гремионис му хвърли зъл поглед. — Допускам, че го е смятала за много по-ценен и не е искала да го хаби за работи, с които и един обикновен робот би се справил.
— Изглеждате раздразнен. И тогава ли смятахте така?
— Той си беше неин робот. Не ми пукаше за него.
— И никога не сте го виждали, когато сте ходили в имението на Гладиа?
— Никога.
— Тя не е ли споменавала нещо за него? Или да го е обсъждала?
— Не, доколкото си спомням.
— Това не ви ли се струваше странно?
Гремионис поклати глава.
— Не. Защо да говорим за роботи?
Бейли закова бистрия си поглед върху лицето му.
— Имахте ли представа какви са били отношенията между тях двамата?
Гремионис отвърна:
— Да не би да искате да ми кажете, че са имали сексуална връзка?
Бейли попита:
— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че е било така?
Гремионис флегматично занарежда:
— Случва се. Не е необичайно. Може понякога да използваш роботите за такава цел, ако си настроен на такава вълна. А един хуманоиден робот — напълно хуманоиден, допускам…
— Напълно — увери го Бейли със съответния жест.
Гремионис нацупи устни.
— Ами, добре тогава, в такъв случай една жена трудно би устояла.
— Тя е устояла на вас. Не ви ли притесняваше, че Гладиа е предпочела един робот пред вас?
— Ами, ако става дума за това, не съм убеден, че то отговаря на истината — но ако е така, няма нищо обезпокоително. Един робот си е просто робот. Жена и робот — или мъж и робот — това е просто мастурбация.
— Кажете ми честно, не сте ли знаели за връзката, мистър Гремионис? Не сте ли подозирали?
— Никога не съм се замислял — настоя Гремионис.
— Не сте знаели? Или сте знаели, но не сте обръщали внимание?
Гремионис злобно отвърна:
— Пак ме притискате. Какво искате да ви кажа? Сега, след като ми го набихте в главата и ме притискате, ми се струва, че като се замисля, може и да е имало моменти, когато съм се чудил дали няма нещо такова. Както и да е, преди да започнете да ме разпитвате, никога не съм имал чувството, че нещата са стояли така.
— Сигурен ли сте?
— Да, сигурен съм. Не се заяждайте.
— Не се заяждам. Просто се чудя, дали не е било възможно да сте знаели, че Гладиа редовно е общувала сексуално с Джендър, да сте знаели, че тя е нямало да ви приеме никога, докато това продължава, да сте я желали толкова силно, че не бихте се спрели пред нищо, за да премахнете Джендър, че, накратко, сте ревнували толкова силно, че сте…
В този миг Гремионис — сякаш вътре в него някаква навита до краен предел пружина, едвам удържана на място в продължение на няколко минути, изведнъж се беше развила — се хвърли върху Бейли с дивашки крясък. Бейли, сварен напълно неподготвен, се отметна инстинктивно назад и столът му се преобърна.
51.
В същия момент нечии силни ръце го подхванаха. Бейли усети, че го повдигат, столът се изправи, а той се озова в лапите на един робот. Колко лесно човек можеше да забрави за тяхното присъствие в стаята, когато те стояха мълчаливо изправени и неподвижни в нишите си.
Нито Данил, нито Жискар му се бяха притекли на помощ. Беше роботът на Гремионис, Брунджи.
— Сър — каза Брунджи с леко неестествен тон, — надявам се. че не сте пострадали.