Къде бяха Данил и Жискар?
Отговорът дойде сам. Роботите си бяха разделили работата бързо и акуратно. Данил и Жискар, след като бяха преценили, че катурнатият стол представлява по-малка опасност за Бейли, отколкото побеснелият Гремионис, се бяха хвърлили към домакина. Брунджи, след като е видял, че там няма нужда от него, се е погрижил за благосъстоянието на госта.
Гремионис — все още прав и задъхан — беше изцяло парализиран в двойната хватка на роботите на Бейли.
Той продума с глас, малко по-висок от обикновения шепот:
— Пуснете ме. Вече се владея.
— Да, сър — каза Жискар.
— Разбира се, мистър Гремионис — каза Данил почти любезно.
Но макар, че ръцете им го пуснаха, известно време нито един от тях не помръдна от своето място. Гремионис се огледа, пооправи дрехите си и после внимателно седна. Дъхът му бе все още забързан, а косата — донякъде в безпорядък.
Бейли също се изправи, като опря едната си ръка на облегалката на стола.
Гремионис каза:
— Съжалявам, мистър Бейли, че не успях да се овладея. Не съм правил подобно нещо през целия си съзнателен живот. Вие ме обвинихте, че съм бил р-ревнив. Никой уважаващ себе си аврорианец не употребява тази дума по адрес на някой друг, но трябваше да се сетя, че вие сте землянин. Ние се сблъскваме с тази дума само в историческите романи, но дори и в такива случаи, обикновено произнасяме думата с едно „р“ отпред, последвано от чертичка. Разбира се, на вашата планета не е така. Разбирам това.
— И аз съжалявам, мистър Гремионис — мрачно отвърна Бейли. — че в този момент се увлякох, като забравих аврорианските нрави. Уверявам ви, че тази грешка няма да се повтори. — Той седна и добави — Не виждам за какво повече да говорим…
Гремионис изглежда не го слушаше.
— Когато бях малък — започна той, — понякога се блъсках в някое друго дете, а то блъскаше мен, и трябваше да мине известно време, преди роботите да си направят труда да ни разделят, разбира се…
Данил се намеси:
— Ако мога да поясня, колега Илайджа. Всеизвестно е, че пълното подтискане на агресивността при малките деца има нежелателни последствия. До известна степен е позволено — дори се поощрява — играта за физическо надмощие, при условие, че не се стига до истинско нараняване. Роботите, които се грижат за децата, са програмирани внимателно така, че да могат да преценяват вероятността и степента на нараняване. Аз, например, не съм програмиран както трябва в това отношение и не бих могъл да пазя деца, освен в изключителни случаи по спешност и за кратко време. Нито пък Жискар.
— Предполагам — каза Бейли, — че в юношеския период това агресивно държание се прекратява.
— Постепенно — уточни Данил, — с нарастване степента на нараняването, което може да последва, и с все по-изразения стремеж към самоконтрол.
— Когато бях готов да започна своето висше обучение — продължи Гремионис, — аз — подобно на всички останали аврорианци — знаех много добре, че състезателният елемент почива върху сравняването на умствения капацитет и таланта…
— Няма ли физически състезателен елемент? — прекъсна го Бейли.
— Определено, но само тогава, когато не се стига преднамерено до физически контакт с цел нараняване.
— И откакто преминахте юношеската си възраст…
— Не съм се нахвърлял върху никого. Разбира се, че не съм. Искало ми се е да го направя в редица случаи, това е така. Предполагам, че нямаше да съм напълно нормален, ако не беше така, но до този момент винаги съм успявал да се сдържа. Но пък от друга страна, никой никога не ме е наричал… така.
Бейли каза:
— Във всеки случай, няма смисъл човек да се нахвърля, след като роботите ще го спрат, нали? Предполагам, че от двете страни на нападателя и жертвата винаги има робот, който да е наблизо.
— Определено. Още една причина, поради която трябва да се срамувам, че загубих контрол над себе си. Надявам се, че това няма да фигурира във вашия доклад.
— Уверявам ви. На никого няма да кажа за случилото се. Това няма нищо общо с въпроса.
— Благодаря ви. Не казахте ли, че срещата ни приключи?
— Мисля, че е така.
— В такъв случай ще направите ли онова, за което ви помолих?
— Какво по-точно?
— Да кажете на Гладиа, че нямам нищо общо с повреждането на Джендър?
Бейли се заколеба.
— Ще й кажа, че това е моето мнение.
— Моля ви — настоя Гремионис, — кажете й го по-твърдо. Искам тя да остане абсолютно убедена, че нямам нищо общо, особено след като е харесвала робота от сексуална гледна точка. Не мога да понеса тя да смята, че съм р-р… Като соларианка би могла да си го помисли.
— Да, би могла — замислено рече Бейли.