— Вижте какво — заговори Гремионис бързо и искрено. — Не разбирам нищо от роботи и никой — било то д-р Василия или който и да е друг — не ми е обяснявал нищо за тях — как са устроени, имам предвид. Просто няма как да съм унищожил Джендър.
Бейли изглеждаше потънал дълбоко в своите мисли. После каза с очевидна неохота в гласа си:
— Не ми остава нищо друго, освен да ви повярвам. Във всеки случай, още не знам всичко. И е възможно — казвам го без да искам да ви обидя, — че или вие, или д-р Василия… или двамата — лъжете. Известно ми е удивително малко за интимната страна на аврорианското общество и сигурно лесно могат да ме изиграят. И все пак, не мога да не ви повярвам. Но не мога да направя за вас повече, освен че ще кажа на Гладиа, че според мен вие сте абсолютно невинен. Трябва да кажа „според мен“. Сигурен съм, че за нея това ще прозвучи достатъчно убедително.
— Тогава ще трябва да се задоволя и с толкова — унило въздъхна Гремионис. — Но ви давам думата си на аврориански гражданин, че съм невинен, ако това може да ви помогне.
Бейли леко се усмихна.
— Не бих си и помислил да оспорвамвам, но моят опит ме принуждава да се осланям единствено на обективните доказателства.
Той се изправи, за миг изгледа тържествено Гремионис, после добави:
— Не разбирайте погрешно онова, което смятам да ви кажа сега, мистър Гремионис. Предполагам, че настоявате толкова много да уверя Гладиа във вашата невинност, защото искате да запазите нейното приятелство.
— Искам го страшно много, мистър Бейли.
— И възнамерявате, при подходящ случай, да се предложите пак?
Гремионис се изчерви, преглътна с видимо затруднение и отвърна:
— Да, така е.
— В такъв случай, ще ми позволите ли да ви дам един малък съвет, сър? Не го правете.
— Можете да си спестите съветите, ако смятате да ми говорите такива неща. Нямам намерение да се откажа.
— Искам да кажа да не следвате обичайната официална процедура. Можете просто… — Бейли извърна поглед, почувствал необяснимо смущение — …да я прегърнете и да я целунете.
— Не — искрено възрази Гремионис. — Моля ви. Една аврорианка не би търпяла подобно нещо. Нито пък един аврорианец.
— Мистър Гремионис, не забравяйте, че Гладиа не е аврорианка! Тя е от Солария, където нравите са различни, традициите също. Бих опитал така, ако бях на ваше място.
Равнодушният поглед на Бейли прикри внезапно обзелия го вътрешен яд. Какъв му беше този Гремионис, че да му дава такива съвети? Защо да кара някой друг да върши онова, което самият той копнееше да направи?
13
АМАДИРО
52.
Бейли се върна към своите служебни задължения и попита с малко по-плътен от обичайния си глас:
— Мистър Гремионис, преди малко споменахте името на шефа на Института по роботика. Бихте ли ми го казали пак?
— Келдън Амадиро.
— А има ли някакъв начин, по който да мога да се свържа с него от тук?
Гремионис отвърна:
— Ами, и да, и не. Може да се свържете с неговия секретар или асистент. Съмнявам се да успеете да се свържете с него самия. Казват, че е много надут. Не го познавам лично, разбира се. Виждал съм го веднъж-два пъти, но никога не сме разговаряли.
— Да разбирам ли в такъв случай, че той не ви използва като дизайнер на дрехи или като личен фризьор?
— Не знам изобщо да ползва нечии услуги, а от малкото пъти, когато съм го виждал, мога да кажа, че има точно такъв вид и бих предпочел да не повтаряте забележката си.
— Сигурен съм, че сте прав, но ще оправдая вашето доверие — сериозно отвърна Бейли. — Бих искал да се опитам да се свържа с него, колкото и да минава за недосегаем. Ако разполагате с тримерен предавател, ще имате ли нещо против да го използвам за тази цел?
— Брунджи може да се свърже вместо вас.
— Не, мисля че би трябвало да го направи Данил — ако нямате нищо против.
— Изобщо нямам нищо против — каза Гремионис. — Имам предавател тук, така че, Данил, последвай ме. Трябва ти код 75-30-нагоре-20.
Данил сведе глава.
— Благодаря ви, сър.
Стаята с тримерния предавател беше празна, с изключение на тънката колона в единия й край. Колоната свършваше на височината на кръста с плоска повърхност, върху която се намираше доста сложното табло за управление. Беше разположена в центъра на окръжност, която изпъкваше на фона на светло зеления под със своя неутрален сив цвят. Наблизо имаше още една подобна по цвят и размери окръжност, но там нямаше колона.
Данил пристъпи към колоната, при което окръжността под нея засия с бледа белезникава светлина. Ръката на робота се плъзна по таблото, а пръстите му се стрелкаха прекалено бързо по нея, за да може Бейли да различи какво точно правеха. Само след миг съседната окръжност засия по същия начин. Върху нея се появи един робот — тримерно изображение, което обаче проблясваше много слабо и с това издаваше своя холографски произход. До него се виждаше табло, подобно на онова, до което стоеше Данил. То проблясваше също и също представляваше само един образ.