— Аз съм Р. Данил Оливо — каза Данил и леко наблегна на „Р“-то, да не би роботът да го сбърка с човешко същество — и представлявам своя колега, Илайджа Бейли, детектив от Земята. Моят колега би искал да говори с Главния роботик Келдън Амадиро.
Роботът отвърна:
— Главният роботик Келдън Амадиро е на съвещание. Ще ви задоволи ли да говорите с Роботик Чичиз?
— Може би ще е по-добре първо да… — плавно започна Данил.
— Всичко е наред, Данил — провикна се Бейли. — Нямам нищо против да почакам.
— Колега Илайджа — възрази Данил, — като личен представител на Главния роботик Хан Фастълф, вие заемате неговото социално положение, поне временно. На вас не ви се полага да чакате за…
— Всичко е наред, Данил — прекъсна го Бейли достатъчно категорично, за да прекрати всякакви по-нататъшни диспути. — Не искам да се бавя със спорове относно етикета в обществото.
Данил отстъпи от окръжността и Бейли зае неговото досегашно място. Усети леко погъделичкване (вероятно напълно въображаемо), което бързо отмина.
Образът на робота, който стоеше в другата окръжност, избледня и изчезна. Бейли зачака търпеливо и най-накрая се появи мътното петно на друг образ, който постепенно се проясни в тримерен вид.
— Говорите с Роботик Малуун Чичиз — обяви фигурата с доста остър и ясен глас. Имаше ниско подстригана коса с бронзов оттенък, което само по себе си беше достатъчно да му придаде типичния, според Бейли, вид на космолит, макар че в извивката на носа му се долавяше известна некосмолитоподобна асиметрия.
— Аз съм детектив Илайджа Бейли от Земята — тихо изрече Бейли. — Бих искал да говоря с Главния роботик Келдън Амадиро.
— Имате ли уговорен час, детективе?
— Не, сър.
— Ще трябва да си запишете, ако искате да се срещнете с него. Нямаме свободни часове за тази седмица, както и за следващата.
— Аз съм детектив Илайджа Бейли от Земята…
— Както вече ми дадохте да разбера. Това не променя нещата.
— По молба на д-р Хан Фастълф и с разрешението на Парламента на Аврора — продължи Бейли, — аз водя разследване по убийството на Джендър Панел…
— Убийството на Робот Джендър Панел? — натърти Чичиз с толкова учтивост в гласа, колкото да изрази своето презрение.
— Роботоубийство, в такъв случай, ако предпочитате. На Земята, унищожението на един робот не би било от такова значение, но на Аврора, където роботите се третират малко или повече като човешки същества, изглежда че може да се употреби думата „убийство“.
— Както и да е — каза Чичиз, — убийство, или роботоубийство, или изобщо нищо, невъзможно е да се срещнете с Главния роботик Амадиро.
— Мога ли да оставя съобщение за него?
— Можете.
— Ще му бъде ли предадено веднага? Още сега?
— Ще се опитам, но очевидно не мога да ви гарантирам.
— Това е достатъчно. Ще наблегна на няколко неща, които ще номерирам. Може би ще решите да си водите бележки по тях.
Чичиз изкриви устни в бледа усмивка.
— Мисля, че ще успея да ги запомня.
— Първо, където има убийство, има и убиец, и аз бих искал да дам на д-р Амадиро възможност да каже нещо в своя защита…
— Какво! — извика Чичиз.
(А Гремионис, който гледаше от другия край на стаята, зяпна с отворена уста.)
Бейли се помъчи да наподоби бледата усмивка, която така внезапно изчезна от устните на другия.
— Прекалено бързо ли говоря, сър? Все пак, няма ли да решите да си водите бележки?
— Да не би да обвинявате Главния роботик, че има нещо общо с тази работа около Джендър Панел?
— Напротив, роботико. Трябва да се срещна с него именно защото не искам да го обвинявам в подобно нещо. Не бих искал да гадая какви са връзките между Главния роботик и повредения робот на базата на непълна информация, когато само една негова дума може да изясни нещата.
— Вие сте луд!
— Много добре. Тогава кажете на Главния роботик, че един луд иска да говори с него, за да не се наложи да го обвинява в убийство. Това е първа точка. Имам и втора. Бихте ли му казали, че същият този луд току-що е приключил с подробния разпит на Естет-оформителя Сантирикс Гремионис, от чието имение се обажда. И третата точка — много ли избързвам?