— Ударно поле, колега Илайджа. Всъщност, наименованието е ефемизъм. Полето действа на нервните окончания и предизвиква доста остра болка. Роботите могат да минат през него, но човешките същества — не. Всеки пробив, разбира се, независимо дали е направен от робот или от човешко същество, задейства алармената сигнализация.
— Откъде знаеш, че там има ударно поле? — учуди се Бейли.
— Вижда се, колега Илайджа, ако знаеш къде да гледаш. Въздухът леко потрепва, а стената зад онзи участък има блед зеленикав оттенък в сравнение със стената пред него.
— Изобщо не съм сигурен, че го виждам — с негодувание рече Бейли. — Как биха ме предпазили — било мен или някой невинен страличен човек — да не пресека полето и да пострадам ненужно?
— Членовете на Института — отвърна Данил — носят неутрализиращи устройства; а външните хора почти винаги са придружавани от един или повече роботи, които при всички случаи биха открили ударното поле.
По коридора от другата страна на полето се приближаваше робот. (Блещукането на полето се забелязваше по-ясно на фона на гладката му метална повърхност.) Той не обърна никакво внимание на Жискар, но за миг се поколеба, докато погледът му скачаше от Бейли към Данил и обратно. После, взел решение, се обърна към Бейли. („Може би — помисли си Бейли, — Данил има прекалено човешки вид, за да е човек.“)
— Името ви, сър? — попита роботът.
— Аз съм детектив Илайджа Бейли от Земята — отвърна Бейли. — Придружават ме два робота от имението на д-р Хан Фастълф — Данил Оливо и Жискар Ревентлов.
— Удостоверението за самоличност, сър?
Серийният номер на Жискар просветна със слабо фосфоресциране върху лявата страна на гърдите му.
— Гарантирам за останалите двама, приятелю — каза той.
Роботът загледа известно време номера, като че ли го сравняваше с някой файл в паметта си. После кимна и каза:
— Серийният номер се приема. Можете да минете.
Данил и Жискар тръгнаха без колебание, а Бейли се запромъква предпазливо напред. Протегна ръка, сякаш пробваше дали няма да го заболи.
Данил се обърна:
— Полето е спряно, колега Илайджа. Ще го включат отново след като минем.
„По-добре човек да провери, отколкото после да съжалява“ — помисли си Бейли и продължи да напредва с провлечена стъпка, докато се озова на достатъчно голямо разстояние от мястото, докъдето смяташе, че може да стига бариерата на полето.
Без да показват признаци на нетърпение или осъждане, роботите изчакаха Бейли да изравни крачка с тях.
Те пристъпиха върху една спираловидна рампа, която беше широка колкото за двама души. Роботът вървеше пръв; Бейли и Данил застанаха един до друг зад него (ръката на Данил се беше отпуснала леко, но почти собственически върху лакътя на Бейли); Жискар остана най-отзад.
Бейли усети, че обувките му сочат нагоре по малко притеснителен начин и изпита смътното чувство, че изкачването по тази прекалено стръмна рампа ще бъде уморително и ще му се наложи да се наведе напред, за да избегне нелепото си подхлъзване. Или токовете на обувките му, или повърхността на рампата — или и двете — трябваше да са набраздени. В действителност, нито едно от двете не беше грапаво.
— Мистър Бейли — каза чуждият робот, сякаш го предупреждаваше за нещо. Ръката му видимо стисна парапета, за който се държеше.
В този момент, напряко по протежението на рампата се появиха нарези, които обособиха отделни парчета. Парчетата се плъзнаха две по две едно към друго и оформиха стъпала. Веднага след това цялата рампа започна да се придвижва нагоре. Тя направи пълен завой, като мина през тавана, където част от него се беше отворила. Когато рампата спря, те се озоваха (вероятно) на втория етаж. Стъпалата изчезнаха и четиримата слязоха от рампата.
Бейли погледна назад с любопитство.
— Предполагам, че това нещо обслужва и онези, които искат да слязат, но ако в даден момент се случи да има повече желаещи за качване, отколкото за слизане? Тогава рампата сигурно ще остане да стърчи на половин километър в небето — или в земята, в обратния случай.
— Това е спиралата за нагоре — тихо му обясни Данил. — Отделно има и за надолу.
— Но и тази трябва да стигне до долу, нали?
— В горния си край — или в долния — в зависимост за коя от двете става дума, колега Илайджа, спиралата се свива, и по времето, когато не я използват, се развива, така да се каже. Тази спирала в момента слиза.
Бейли погледна назад. Гладката повърхност може и да се плъзгаше надолу, но той не виждаше никакви признаци на движение по нея — нито някакви неравномерности, нито каквото и да било друго.
— Ами ако някой поиска да я използва в момента, когато тя се е издигнала до своята най-висока точка?