— Тогава ще се наложи да почака, докато спиралата се развие, което отнема по-малко от минута. Има и обикновено стълбище, колега Илайджа. Болшинството аврорианци не се колебаят да го използват. Роботите използват почти винаги спиралата. Тъй като вие сте външен посетител, на вас ви е оказана честта да използвате спиралата.
Те вървяха отново по някакъв коридор към една врата, обкичена с повече орнаменти от останалите.
— Значи ми оказват почести — мърмореше Бейли. — Това е обнадеждаващо.
Появата на един аврорианец на прага на вратата представляваше по всяка вероятност още един обнадеждаващ знак. Беше висок — поне осем сантиметра по-висок от Данил, който пък беше около пет сантиметра по-висок от Бейли. Мъжът на вратата беше освен това широкоплещест, с набито телосложение, кръгло лице, с нос като луковица, къдрава тъмна коса, мургав и с усмивка на лицето.
Беше от онези усмивки, които си личаха от далече. Широка и привидно естествена, тя откриваше издадени напред зъби, които бяха бели и правилно оформени.
— А, това е мистър Бейли — каза той, — прочутият следовател от Земята, който е дошъл на нашата малка планетаза да докаже, че аз съм един отвратителен негодник. Заповядайте, заповядайте. Добре сте дошъл. Съжалявам, ако моят кадърен секретар, роботик Малуун Чичиз, ви е оставил с впечатлението, че съм зает, но той е предпазливо момче и е далеч по-загрижен за моето свободно време, отколкото аз самият.
Той отстъпи на една страна, когато Бейли влезе и го потупа леко по рамото с ръка. Изглеждаше дружелюбен жест, с какъвто Бейли досега не се беше сблъсквал на Аврора.
Предпазливо (дали не си въобразяваше прекалено много?), той попита:
— Предполагам, че вие сте Главният роботик Келдън Амадиро?
— Точно така. Точно така. Човекът, който има намерение да унищожи д-р Хан Фастълф като политическа фигура на тази планета — но това, както се надявам да успея да ви убедя, не означава, че съм негодник. В края на краищата аз не се опитвам да докажа, че негодникът е Фастълф, дори само заради тъпашкия вандализъм, който е проявил спрямо плода на собственото си творение — бедния Джендър. Да приемем само, че ще покажа, че Фастълф… греши.
Амадиро направи бегло движение с ръка и роботът, който ги беше довел, пристъпи в една от нишите.
Когато вратата се затвори, Амадиро жизнерадостно покани с жест Бейли да седне в едно тапицирано кресло и със завидна пестеливост указа с другата си ръка нишите за Данил и Жискар.
Бейли забеляза, че за миг Амадиро впери жаден поглед в Данил и че в този миг неговата усмивка изчезна и лицето му придоби почти хищническо изражение. То бързо се стопи и усмивката зае отново своето място. Бейли остана да се чуди дали тази моментна промяна в Амадиро не беше просто игра на въображението.
— Тъй като изглежда малко гадното време няма да ни се размине — отбеляза Амадиро, — нека махнем безполезната дневна светлина, на която имаме съмнителното удоволствие да се наслаждаваме.
Неясно как (Бейли не успя да проследи какво точно направи Амадиро на командното табло на бюрото си) прозорците се затъмниха и стените засияха с мека дневна светлина.
Усмивката на Амадиро се разтегли още повече.
— Всъщност ние няма за какво толкова да говорим, вие и аз, мистър Бейли. Погрижих се да поприказвам с мистър Гремионис, докато идвахте насам. Онова, което той ми каза, ме накара да се обадя и на д-р Василия. Явно, мистър Бейли, вие сте ги обвинили малко или повече в съучастничество в унищожението на Джендър, а също сте обвинили и мен, ако разбирам правилно езика ви.
— Аз просто задавам въпроси, д-р Амадиро, както смятам да направя и сега.
— Без съмнение, но вие сте землянин, така че не си давате сметка колко чудовищни са вашите постъпки и аз наистина съжалявам, че въпреки това, вие ще трябва да си понесете последствията. Може би знаете, че Гремионис подаде жалба, в която твърди, че сте го оклеветили.
— Каза ми, че е подал, но той просто е изтълкувал грешно моята постъпка. Това не беше клевета.
Амадиро присви устни, сякаш обмисляше възражението на Бейли.
— Смея да твърдя, че сте прав от своя гледна точка, мистър Бейли, но вие не разбирате аврорианският смисъл на думата. Аз бях принуден да изпратя жалбата на Гремионис до Председателя и в резултат на това е много вероятно да ви наредят да напуснете планетата до утре сутринта. Съжалявам разбира се, но се боя, че вашето разследване наближава своя край.
14
ОТНОВО АМАДИРО
55.
Бейли остана като гръмнат. Не подозираше, че може да се обърка и притесни толкова силно, а и не знаеше какво да мисли за Амадиро. Гремионис го беше описал като „надут“. От онова, което каза Чичиз, Бейли си беше представил Амадиро като автократ. Когато го видя лично обаче, Амадиро му се стори жизнерадостен, непосредствен, дори приятелски настроен. Но ако трябваше да се вярва на неговите думи, Амадиро хладнокръвно слагаше край на разследването. Правеше го безмилостно — и все пак с нещо като съболезнователна усмивка.