Какво представляваше той?
Подсъзнателно, Бейли извърна поглед към нишите, където стояха Данил и Жискар — примитивният Жискар с безизразно лице, разбира се, а по-усъвършенстваният Данил спокоен и мълчалив. На пръв поглед изглеждаше невероятно, че Данил може да се е срещал с Амадиро за краткото време на своето съществувание. Жискар, от друга страна, за своя — колко ли беше дълъг? — десетилетен живот, можеше като нищо да го е виждал.
Бейли стисна зъби при мисълта, че можеше да попита Жискар предварително, що за човек е Амадиро. И сега щеше да му е по-лесно да прецени, каква част от настоящата особа е истинска и каква — хитро пресметната.
„Защо, в името на Земята — или без всякакви имена, — не се възползвах по-предвидливо от робота?“ — помисли си Бейли. Или защо Жискар сам не му даде информация — но не, това беше нечестно. Жискар очевидно нямаше способността да действа самостоятелно по такъв начин. Той би дал информация при поискване, мислеше си Бейли, но не би заговорил по своя инициатива.
Амадиро проследи бързият скок в погледа на Бейли и каза:
— Аз съм сам срещу трима, струва ми се. Както виждате, в кабинета си нямам роботи — макар че, признавам, че при повикване моментално ще се появят колкото пожелая — докато вие имате два от роботите на Фастълф: старият изпитан Жискар и това чудо на технологичния дизайн — Данил.
— Виждам, че ги познавате и двамата — отбеляза Бейли.
— Само по славата, която се носи за тях. Всъщност ги виждам — аз, роботикът, за малко да кажа „в плът и кръв“ — всъщност ги виждам физически за първи път, макар че съм гледал образа на Данил, превъплатен от един актьор в онова хипервълново представление.
— Изглежда всички по всички планети са гледали това хипервълново шоу — мрачно подхвърли Бейли, — което ми създава огромни пречки в живота — живота на реално съществуваща и с ограничени възможности личност.
— Не и в моя случай — успокои го Амадиро и усмивката му се разтегли още повече. — Уверявам ви, че изобщо не съм взимал на сериозно фантастичното ви изобразяване. Предположих, че в своя истински живот вие сте ограничен. Както и се оказа, защото в противен случай едва ли бихте си позволили да отправяте своеволно и с такава лекота своите необосновани обвинения на Аврора.
— Д-р Амадиро — възрази Бейли, — уверявам ви, че не съм отправял официални обвинения. Просто водя разследване и взимам предвид всички възможни варианти.
— Не ме разбирайте погрешно — отвърна му Амадиро с внезапна сериозност. — Не ви обвинявам. Сигурен съм, че сте се държали напълно в съответствие със земните норми. Просто в случая действате в разрез с нормите на Аврора. Ние държим на репутацията на нашите граждани невероятно много.
— Ако това е така, д-р Амадиро, тогава вие, заедно с другите Глобалисти, не сте ли оклеветили със своите подозрения д-р Фастълф в много по-голяма степен, в сравнение с малкото, което съм сторил аз?
— Точно така — съгласи се Амадиро, — но аз съм известна личност и имам определено влияние, докато вие сте землянин и изобщо нямате никакво влияние. Това е във висша степен несправедливо, признавам, и аз наистина съжалявам, но така са устроени нашите светове. Какво можем да направим? Освен това, обвиненията срещу Фастълф могат — и ще бъдат — подкрепени с факти, а клеветата не е клевета, когато отговаря на истината. Вашата грешка е, че сте отправили обвинения, които просто не могат да бъдат подкрепени с нищо. Убеден съм, че ще трябва да признаете, че нито мистър Гремионис, нито д-р Василия Алиена — нито двамата заедно — не биха могли да извадят от строя бедния Джендър.
— Официално не съм обвинил нито един от тях двамата.
— Сигурно, но не може да се криете зад думата „официално“ на Аврора. Толкова по-зле, че Фастълф не ви е предупредил, когато ви е извикал да поемете разследването, това — както, боя се, вече е факт — обречено разследване.
Бейли усети, че ъгълчетата на устата му се свиват при мисълта, че Фастълф действително можеше да го предупреди.
— Ще бъда ли призован, или всичко е вече уредено? — попита той.
— Разбира се, че ще бъдете призован преди да ви осъдят. Тук, на Аврора, не сме варвари. Председателят ще разгледа жалбата, която му изпратих, заедно с моите собствени заключения по въпроса. Вероятно ще изслуша и Фастълф в качеството му на другата пряко засегната страна, след което ще се срещне с нас тримата — може би още утре. На срещата — или по-късно — може да се стигне до някакво споразумение, което ще се ратифицира от пълния състав на Парламента. Ще се спази изцяло съответния законен ред, уверявам ви.