— Ще се придържате към буквата на закона, без съмнение, но ако Председателят вече си е изградил мнение по въпроса, и ако не се вслуша в нищо, което кажа аз, и ако Парламентът просто автоматично утвърди едно предварително взето решение? Не е ли възможно да стане така?
Изглеждаше, че Амадиро по-скоро се забавлява вътрешно, отколкото че се усмихва.
— Вие сте реалист, мистър Бейли. Радвам се, че това е така. Хората, които мечтаят за правосъдие, се разочароват толкова лесно — а обикновено това са прекрасни хора, с които на човек му се ще да не се случва така.
Погледът на Амадиро се спря отново върху Данил.
— Забележително постижение е този хуманоиден робот — отбеляза той. — Учудващо е, колко плътно до себе си държи всичко Фастълф. И е срамота, че загубихме Джендър. Фастълф извърши непростимото.
— Д-р Фастълф, сър, отрича да има нещо общо с това.
— Да, мистър Бейли, разбира се, че ще отрича. Той не каза ли, че аз имам нещо общо? Или моето участие е изцяло ваше хрумване?
— Нямам подобни хрумвания — троснато отвърна Бейли. — Просто искам да ви разпитам. Колкото до д-р Фастълф, той не се е кандидатирал за участие във вашите клеветнически обвинения. Той е сигурен, че вие нямате нищо общо с онова, което се е случило с Джендър, защото е убеден, че нямате достатъчно знания и способности, за да изолирате един хуманоиден робот.
Ако Бейли разчиташе по този начин да взриви обстановката, той беше далеч от своята цел. Амадиро прие нападката с присъщото си чувство за хумор и рече:
— За което е напълно прав, мистър Бейли. Достатъчно способности не могат да се открият в който и да е роботик — жив или мъртъв, — освен у самия Фастълф. Не твърди ли така нашият цар на царете?
— Да, така е.
— Тогава какво според него се е случило с Джендър, много ми е чудно?
— Случайно събитие. Чиста игра на вероятностите.
Амадиро се изсмя.
— Той изчислявал ли е вероятността за това случайно събитие?
— Да, господин Главен роботик. Но дори и събитието с изключително малка вероятност може все пак да се случи, особено ако е имало изгледи шансовете да се увеличат.
— Как, например?
— Това се надявам да разбера. След като вече сте се погрижили да ме изгонят от планетата, все още ли възнамерявате да ми пречите да ви разпитам — или ще мога да продължа своето разследване, докато дойде време официално да прекратя дейността си в това направление? Преди да ми отговорите, д-р Амадиро, моля да имате предвид, че разследването все още не е прекратено официално и след като бъда призован, дали утре или по-късно, ще имам възможността да ви обвиня, че сте ми отказали да ви разпитам, ако сега настоите да прекратим срещата. Това може да окаже съответно въздействие върху Председателя и неговото крайно решение.
— Няма, скъпи мистър Бейли. Не си въобразявайте, че можете по някакъв начин да ми навредите. Можете, обаче, да ме разпитвате толкова дълго, колкото пожелаете. Ще ви съдействам пълно, дори само за да се насладя на гледката, как добрият ми Фастълф се опитва безрезултатно да се измъкне от последствията на своите злощастни постъпки. Не съм прекалено отмъстителен, мистър Бейли, но фактът, че Джендър е негово собствено творение, не му дава право да го унищожава.
— Официално не е доказано — отвърна Бейли, — че той го е извършил, така че това, което току-що казахте, е клевета, най-малкото потенциална клевета. Да оставим това настрана и да преминем към моите въпроси. Трябва ми информация. Ще задавам въпросите си директно и кратко и ако и вие ми отговаряте по същия начин, срещата ни може да приключи бързо.
— Не, мистър Бейли. Не вие ще поставяте условията на нашата среща — възрази Амадиро. — Предполагам, че единият от вашите роботи, ако не и двамата, могат да направят пълен запис на нашия разговор.
— Така мисля.
— Така си и знаех. Имам и собствено записващо устройство. Не се заблуждавайте, добри ми мистър Бейли, че ще ме прилъжете с вашите кратки въпроси и отговори да кажа нещо, което да послужи на целите на Фастълф. Ще отговарям така, както реша сам, и ще се погрижа да не бъда разбран погрешно. А моето записващо устройство ще ми помогне да се подсигуря, че няма да бъда разбран погрешно. — В този миг зад дружелюбната фасада на Амадиро за пръв път се промъкна вълча сянка.