— Защо д-р Фастълф се е противил? — попита Бейли.
— Обикновена самовлюбеност на първо място — за което нямам никаква вина, както се досещате. Всички ние сме самовлюбени по природа. Тук се касае обаче за границите на индивидуализма. Работата е там, че Фастълф се смята за най-великия роботик на всички времена и че смята също така хуманоидният робот за свое особено постижение. Не иска това постижение да се повтори от група роботици, които взети поотделно са безлични в сравнение с него. Допускам, че гледа на нас като на заговорници от по-низша класа, които се опитват да подкопаят и да хвърлят сянка върху неговата собствена слава.
— Казахте, че това е бил неговият мотив да ви се противопостави „на първо място“. Значи е имало и друга мотиви. Какви са били те?
— Той не е съгласен и с приложенията, които сме намерили за хуманоидните роботи.
— Какви приложения, д-р Амадиро?
— Хайде, хайде. Да не се правим на много хитри. Не вярвам д-р Фастълф да не ви е разказал за плановете на Глобалистите за завладяване на Галактиката!
— Каза ми за това, и като стана въпрос, д-р Василия сподели с мен за трудностите в научния напредък между индивидуалистите. Но това не ми пречи да искам да чуя вашите възгледи по въпроса. Нито пък би трябвало да пречи на вас да ми ги кажете. Например, да не би да искате да приема за непредубедена и безпристрастна оценката на д-р Фастълф за плановете на Глобалистите — и бихте ли го потвърдили за протокола? Или ще предпочетете да опишете плановете си със свои собствени думи?
— Оставете това, мистър Бейли, вие не ми давате избор.
— Никакъв, д-р Амадиро.
— Много добре. Аз — ние, би следвало да кажа, тъй като хората в Института са на едно мнение по въпроса — обръщаме поглед към бъдещето и бихме искали да видим човечеството да се разраства все повече и повече към все по-нови планети. Не искаме обаче процесът на самоподбор да разруши старите планети или да ги обрече на изживяване, както в случая — извинете ме — със Земята. Не искаме новите планети да вземат от нас най-доброто и да ни оставят отпадъците. Разбирате ме, нали?
— Моля, продължавайте.
— Във всяко едно ориентирано към роботи общество, както в случая нашето, най-лесното решение би било да се изпратят роботи като заселници. Роботите биха изградили обществото и планетата, а всички ние бихме могли да ги последваме без да се прави подбор, тъй като новата планета би била също толкова удобна и пригодена към нашите изисквания, колкото и старите. По този начин ще стане възможно покоряването на нови светове, без така да се каже, да трябва да напускаме своя роден дом.
— Роботите няма ли да създадат по-скоро свой собствен свят, отколкото човешки, за който вие говорите?
— Точно така, ако изпратим роботи, които не са нищо друго, освен роботи. Имаме обаче възможността да изпратим хуманоидни роботи като Данил тук, които до построят общество за самите себе си, а следователно и за нас. Д-р Фастълф обаче не смята така. Той намира за по-уместно човешките същества сами да изградят новите общества на чуждите, отблъскващи планети. За съжаление Фастълф не си дава сметка, че това не само би коствало живота на невероятно много човешки същества, но и би довело до създаването на свят, оформен в резултат на действието на катастрофални събития, свят, който изобщо няма да има нищо общо с познатите ни светове.
— Както Външните светове се различават от Земята и помежду си?
За миг жизнерадостният поглед на Амадиро угасна и той се замисли.
— Всъщност, мистър Бейли, вие засягате един много важен проблем. Аз говоря единствено за Аврора. Външните светове наистина се различават помежду си и повечето от тях никак не ми харесват. За мен е ясно — въпреки, че е възможно да съм предубеден, — че Аврора, най-старият от Външните светове, е освен това и най-добрият и най-преуспяващият. Не искам да има много разнообразни нови светове, от които вероятно само някои ще бъдат действително ценни. Искам да има много Аврори — и затова искам новите светове да бъдат превърнати в Аврори преди човешките същества да стъпят там. Затова се наричаме „Глобалисти“, между другото. Ние сме загрижени за този именно наш глобус — Аврора — и никой друг.