— Трите закона се отнасят до ненакърнимостта на човешките същества и до подчинението на тяхната воля.
— Точно така.
— Ами ако роботите се доближат толкова много до човешките същества, че сметнат себе си за човешките същества, които трябва да защитават и на които трябва да се подчиняват? Те биха могли с пълно право да поставят себе си над емигрантите.
— Добри ми мистър Бейли, защо сте толкова загрижен за тези работи? Те касаят далечното бъдеще. С нашето постепенно напредване и след като с преки наблюдения разберем какви са истинските проблеми, ще се намерят и решения.
— Може да се окаже, д-р Амадиро, че аврорианците няма да харесат много вашия проект, след като разберат какво всъщност представлява той. Може да предпочетат позицията на д-р Фастълф.
— Нима? Фастълф смята, че щом аврорианците не могат да се преселят на новите планети направо и без помощта на роботи, тогава трябва да се насърчат земляните.
— На мен ми се струва — каза Бейли, — че в това има някакъв здрав разум.
— Защото сте землянин, добри ми Бейли. Уверявам ви, че на Аврора няма да й бъде приятно земляните да плъзнат върху новите планети, строейки нови и нови кошери и формирайки нещо като Галактическа Империя със своите трилиони и квадрилиони хора, при което каква ще бъде съдбата на Външните светове? В най-добрия случай ще са обречени на нищожно съществувание, а в най-лошия — на отмиране.
— Но алтернативата на това са световете на хуманоидните роботи, строящи квази-човешки общества и не допускащи никакви истински човешки същества сред себе си. Постепенно те ще изградят една Галактическа Империя на роботи, при което Външните светове ще бъдат обречени на нищожно съществувание в най-добрия случай, и на отмиране — в най-лошия. Аврорианците сигурно ще предпочетат една Галактическа Империя на хора, отколкото на роботи.
— Какво ви кара да сте толкова сигурен в това, мистър Бейли?
— Видът, който придобива понастоящем вашето общество. Докато пътувах към Аврора научих, че при вас е отпаднало формалното разграничение между роботи и човешки същества, но очевидно това не е така. Може би то е бленуван идеал, който аврорианците се самозаблуждават, че действително е постигнат, но не е така.
— Вие сте тук… какво?… от по-малко от два дена и вече разбирате?
— Да, д-р Амадиро. Може би тъкмо защото съм чужденец, виждам нещата ясно. Не съм заслепен от вашите обичаи и идеали. Роботите не се допускат в Личните и това е едно недвусмислено разграничение. То позволява на човешките същества да имат поне едно място, където да са сами. Аз и вие си седим спокойно, докато роботите са останали прави в нишите, както виждате — Бейли махна с ръка по посока на Данил, — ето ви още едно разграничение. Мисля, че човешките същества — дори аврорианците — винаги ще държат на разграничението и ще се стремят да запазят своята човешка същност.
— Удивително, мистър Бейли.
— Въобще не е удивително, д-р Амадиро. Вие изгубихте. Дори и да успеете да пробутате на аврорианците своята теза, че д-р Фастълф е унищожил Джендър, дори и да докарате д-р Фастълф до състояние на политическа импотентност, дори и вашият проект за заселване с помощта на роботи да бъде одобрен от Парламента и аврорианското население, с това само ще спечелите време. В момента, в който аврорианците осъзнаят какво се крие зад вашия проект, те ще се обърнат срещу вас. Затова, може би ще е по-добре да сложите край на своята кампания срещу д-р Фастълф и да се срещнете с него, за да постигнете някакъв компромис, с който заселването на новите светове от земляците да бъде представено така, че да не представлява заплаха за Аврора или за Външните светове изобщо.
— Удивително, мистър Бейли — за втори път каза Амадиро.
— Нямате избор — категорично му заяви Бейли.
Без да бърза, Амадиро отвърна с развеселен глас:
— Като казвам, че забележките ви са удивителни, нямам предвид тяхното съдържание, а това, че изобщо си правите труда да ги споделяте — и че си мислите, че те струват нещо.
56.
Бейли проследи, как Амадиро се прицели към своето последно парче сладкиш и го напъха наполовина в устата си с нескривано удоволствие.
— Много е вкусно — каза Амадиро, — но съм прекалено запален по яденето. За какво говорехме? А, да. Мистър Бейли, да не би да си мислите, че сте открили нещо велико? Че съм ви казал нещо, което все още да не е известно на нашите планети? Че моите планове представляват опасност, и че аз ги дрънкам на всеки срещнат? Предполагам, че си мислите, че ако приказвам достатъчно дълго време, все ще изтърся някоя глупост, от която вие да се възползвате. Бъдете сигурен, че едва ли ще стане така. Моите проекти за създаване на все по-хуманоидни роботи, семейства от роботи и култура, която да се доближава възможно най-много до човешката, са протоколирани. Те са на разположение на Парламента и на всеки, който би се заинтересувал от тях.