— Запозната ли е с тях широката публика? — попита Бейли.
— Вероятно не. Широката публика си има своите предпочитания и се интересува повече от следващото ядене, следващото хипервълново шоу и следващата среща по космически футбол, отколкото от следващия век или следващото хилядолетие. Но въпреки това, широката публика ще приеме моите проекти със същото задоволство, както и онези представители на интелигенцията, които вече са запознати с тях. Онези, които ще възразят, няма да бъдат толкова много, че да заслужават внимание.
— Как можете да сте сигурен в това?
— Колкото и да е странно, мога. Боя се, че не разбирате дълбочината на чувствата, които аврорианците — и космолитите като цяло — питаят спрямо земляните. Не споделям тези чувства, напомням ви, и лично аз, например, не се смущавам ни най-малко от вашето присъствие. Не изпитвам онзи примитивен страх от зараза, не си въобразявам, че миришете лошо, не ви приписвам най-разнообразни черти на характера, които намирам за обидни, не мисля, че вие и вашите съграждани кроите заговори как да ни отнемете живота и да откраднете всичко, което притежаваме — но огромното болшинство аврорианци имат точно такова отношение. Може да не го показват и може да се насилват да бъдат много учтиви с отделните земляни, които им се сторят, че са безобидни, но ако решите да ги подложите на изпитание, цялата им омраза и подозрение ще лъснат на бял свят. Кажете им, че земляните се готвят да плъзнат по новите светове и да изпреварят останалите в овладяването на Галактиката, и те ще надигнат вой да се разруши Земята, за да не се стигне до там.
— Дори ако алтернативата е общество от роботи?
— Разбира се. Вие не разбирате и нашето отношение към роботите. Ние сме близки с тях. Ние се чувстваме добре с тях.
— Не. Те са ваши слуги. Вие усещате своето превъзходство над тях и се чувствате добре само ако това превъзходство съществува. Ако ви застраши размяна на ролите, при което те ще ви превъзхождат, вие ще се ужасите.
— Говорите така, само защото по този начин биха реагирали земляните.
— Не. Вие не ги допускате в Личните. Това е симптоматично.
— Те нямат нужда да влизат там. Имат си свои приспособления за миене и не се изхождат. Разбира се, те не са хуманоидни. Ако бяха, може би нямаше да правим това разграничение.
— Тогава ще се боите още повече от тях.
— Ами? — възкликна Амадиро. — Това е глупаво. Да не би да се боите от Данил? Ако трябва да вярвам на онова хипервълново шоу — а признавам, че не смятам, че бих могъл, — у вас се е зародила завидна привързаност към него. И сега я усещате, нали?
Мълчанието на Бейли беше красноречиво и Амадиро се възползва от своето предимство.
— Точно в този момент — продължи той, — на вас не ви пука, че Жискар стои прав в нишата, мълчалив и не реагиращ, но съдейки по пестеливата символика на езика на тялото мога да позная, че не се чувствате удобно от факта, че и Данил е принуден да прави същото. Смятате, че видът му е прекалено човешки, за да бъде третиран като робот. Нещо повече, не се боите от него, защото прилича на човек.
— Аз съм землянин. Ние имаме роботи — отвърна Бейли, — но не и такава култура. Не можете да съдите по мен.
— Ами Гладиа, която е предпочела Джендър пред човешките същества…
— Тя е соларианка. Не можете да съдите и по нея.
— Тогава вие по какво можете да съдите? Вие само си играете на предположения. За мен е очевидно, че ако един робот прилича достатъчно на човек, той ще бъде приеман като човек. Вие изисквате ли от мен доказателство, че аз не съм робот? Фактът, че изглеждам като човек е достатъчен. В крайна сметка, нас няма да ни интересува, дали новата планета е заселена от аврорианци, които са истински хора, или само на външен вид приличат на хора, щом като вече няма да можем да ги различаваме. Но — хора или роботи, — заселниците ще бъдат аврорианци и в двата случая, не земляни.
Бейли или се разколеба в своята увереност.
— Ами ако никога не успеете да разберете как да направите хумлнондния робот? — настъпи той неубедително.
— Защо си мислите, че няма да успеем? Забележете, че казвам „ние“. Тук играят роля мнозина от нас.
— Може би дори произволно голям брой посредствени хора не се равняват на един гений.
— Ние не сме посредствени — рязко отсече Амадиро. — А и на Фастълф може все пак да му се стори изгодно да дойде при нас.