— Изглеждаш ужасно изморен, Илайджа — каза Гладиа. — Разбира се, тук ги няма онези микроорганизми — онези бактерии и вируси, — които ги имате на Земята, а и ти си измит, така че няма да се разболееш от нищо, но очевидно си уморен.
Бейли си помисли: „След всичко това никаква настинка? Никакъв грип? Никаква пневмония?“ В това отношение си струваше човек да е на Външните светове.
— Съгласен съм — рече той, — че съм уморен, но това може да се излекува с малко почивка.
— Гладен ли си? Време е за вечеря.
Бейли направи гримаса.
— Не ми се яде.
— Не съм сигурна, че това е разумно. Може би не ти се иска тежка вечеря, но какво ще кажеш за малко гореща супа? Ще ти се отрази добре.
На Бейли му се прииска да се засмее. Може и да беше соларианка, но в определени моменти се държеше съвсем като жена от Земята. Той подозираше, че това би се оказало така и с аврорианките. Има някои неща, върху които разликите в културата не оказват влияние.
— Имаш ли готова супа? — попита Бейли. — Не искам да ти създавам проблеми.
— Какви проблеми можеш да ми създадеш ти? Имам персонал — не много голям, както беше на Солария, но достатъчно, за да приготви набързо нещо не прекалено засукано. Стой си там и само ми кажи каква супа предпочиташ. Ще се погрижат за всичко.
Бейли не можа да устои.
— Пилешка супа?
— Разбира се. — После тя невинно добави — И аз щях да предложа същото — и то с повече месо, за да е по-хранителна.
Донесоха му купата с учудваща бързина.
— Ти няма ли да ядеш, Гладиа? — учуди се Бейли.
— Вече ядох, докато те къпеха и обработваха.
— Обработваха?
— Само рутинните биохимични процедури, Илайджа. Доста беше пострадал физически и не искахме да се стига до усложнения. Яж, де!
Бейли приближи за проба една лъжица до устните си. Не беше лоша супата, макар че като всички останали храни на Аврора, имаше странен, прекалено пикантен вкус. Или може би беше приготвена с по-различни подправки от онези, с които беше свикнал Бейли.
Изведнъж той се сети за майка си — споменът нахлу рязко в неговото съзнание, от което тя му се стори по-млада дори от него самия в момента. Бейли си спомни, как тя стоеше над главата му, когато той отказваше да си изяде „хубавата супа“.
Казваше му: „Хайде, Лайдж. Това е истинско пиле и е много скъпо. Дори и космолитите не ядат по-вкусни неща.“
Така си беше. Бейли се провикна към нея през годините: „Не ядат по-вкусни неща, мамо!“
Наистина! Ако можеше да се довери на своята памет и като вземеше предвид силата на младежките си вкусови усещания, пилешката супа на неговата майка — когато не му втръсваше от повторение — беше къде-къде по-добра.
Бейли сръбна още веднъж, после пак — и когато свърши, измърмори леко засрамено:
— Може ли още малко?
— Колкото искаш, Илайджа.
— Само малко.
Докато привършваше, Гладиа подхвана:
— Илайджа, тази среща утре сутринта…
— Да, Гладиа?
— Означава ли, че разследването ти е приключило? Знаеш ли какво се е случило с Джендър?
— Имам някаква идея по въпроса — предпазливо отвърна Бейли, — какво може да се е случило с Джендър. Но не мисля, че бих могъл да убедя когото и да било, че това е така.
— Тогава защо ще се събирате утре?
— Идеята не е моя, Гладиа. Тя принадлежи на Главния роботик Амадиро, който е против разследването и ще се опита да ме отпрати на Земята.
— Той ли е човъркал вашата кола и се е опитал да хване Данил, като е пратил роботите си?
— Мисля, че е той.
— Добре, не може ли да бъде разпитан, осъден и съответно наказан?
— Сигурно би могъл — язвително отбеляза Бейли, — ако нямаше един дребен проблем — не мога да го докажа.
— Значи, той може да направи всичко това, да се измъкне и в крайна сметка да спре разследването, така ли?
— Боя се, че има тази добра възможност. Както той самият казва, хората, които не разчитат на правосъдие, не се разочароват.
— Но той не трябва да успее. Ти не трябва да го оставиш да успее. Трябва да завършиш разследването и да откриеш истината.
Бейли въздъхна.
— Ами ако не мога да открия истината? Или ако мога — но не мога да накарам хората да ме чуят?
— Можеш да откриеш истината. И можеш да накараш хората да те чуят.
— Твоята вяра в мен е трогателна, Гладиа. И все пак, щом правителството на Аврора иска да ме отпрати и нарежда разследването да бъде прекратено, не мога да направя нищо срещу това.
— Сигурно не ти се иска да се върнеш, без да си постигнал нищо.
— Разбира се, че не. По-лошо е, отколкото да не съм постигнал нищо, Гладиа. Ще се върна със съсипана кариера и с опропастено бъдеще за Земята.