— Тогава не им позволявай, Илайджа.
— Йосафате, Гладиа — възкликна Бейли, — ще се опитам да не им позволя, но не мога да повдигна цяла планета с голите си ръце. Не можеш да искаш от мен чудеса.
Гладиа кимна и свела поглед надолу, подпря с юмрук устата си — неподвижна, сякаш изгубена в своите мисли. Мина известно време, преди Бейли да забележи, че тя мълчаливо плаче.
68.
Бейли се изправи моментално и заобиколи масата. Разсеяно — и с известно раздразнение — забеляза, че краката му трепереха, а мускулът на дясното му бедро нервно прескачаше.
— Гладиа — започна Бейли умолително, — не плачи.
— Не се притеснявай, Илайджа — прошепна тя. — Ще ми мине.
Бейли стоеше безпомощно отстрани, протегна ръка към нея, после нерешително я отдръпна.
— Няма да те докосвам — каза накрая той. — Не мисля, че така е по-добре, но…
— О, напротив. Напротив. Изобщо не харесвам тялото си, пък и няма да се заразя от теб. Не съм… същата, каквато бях преди.
Бейли протегна ръка и се докосна до нейния лакът. Погали го много леко и несръчно с върха на пръстите си.
— Ще направя каквото мога утре, Гладиа — рече той. — Ще се постарая да дам най-доброто, на което съм способен.
Гладиа стана и се обърна се към него.
— О, Илайджа — промълви тя.
Механично, без да си дава сметка какво точно върши, Бейли разтвори обятия. Гладиа, също така механично, се притисна към него. Той я прегърна, а тя зарови глава в гърдите му.
Бейли я прегръщаше толкова леко, колкото можеше, докато чакаше тя да се опомни, че се намира в обятията на един землянин. (Несъмнено, Гладиа е била в обятията на един хуманоиден робот, но той не е бил землянин.)
Тя подсмърчаше шумно и заговори през сълзи, с уста опряна наполовина в ризата на Бейли.
— Не е честно. Така е, защото съм соларианка. Никой не го интересува какво се е случило с Джендър. Нямаше да е така, ако бях аврорианка. Всичко е въпрос на предразсъдъци и политика.
Бейли си помисли: „И космолитите са хора. Джеси щеше да каже същото, ако се намираше в подобно положение. А ако Гремионис прегръщаше Гладиа, той щеше да каже точно същото, каквото бих казал в аз — ако знаех какво искам да кажа.“
— Не е съвсем така — каза накрая Бейли. — Сигурен съм, че д-р Фастълф се интересува какво се е случило с Джендър.
— Не. В действителност не е така. Той просто иска в Парламента да слушат него, а онзи Амадиро иска да слушат него, и всеки от тях двамата би изтъргувал Джендър, за да постигне своето.
— Обещавам ти, Гладиа, че аз няма да изтъргувам Джендър за нищо на света.
— Наистина ли? Ако ти кажат, че можеш да се върнеш на Земята, без кариерата ти да пострада и да има последствия за твоята планета, при условие, че забравиш всичко, свързано с Джендър, какво би направил?
— Няма смисъл да обсъждаме хипотетични ситуации, които едва ли биха се случили някога. Ако се откажа от случая с Джендър, те няма да ми дадат нищо в замяна. Просто ще се опитат да ме върнат обратно, без да направят нищо повече, освен че ще ме съсипят — мен и родната ми планета. Но ако зависеше от мен, щях да намеря човека, който е унищожил Джендър и щях да се погрижа да си получи заслуженото.
— Какво искаш да кажеш с това ако зависи от теб? Направи така, че наистина да зависи!
Бейли горчиво се усмихна.
— Ако си мислиш, че аврорианците не ти обръщат никакво внимание, защото си соларианка, представи си на колко по-малко би се надявала, ако си от Земята, както съм аз.
Той я притисна по-силно, забравил за своя земен произход, който току-що беше изтъкнал.
— Но ще се опитам, Гладиа. Няма смисъл да възлагаме напразни надежди, но и аз държа нещичко в ръцете си. Ще се опитам… — Гласът му замря.
— Все повтаряш, че ще се опиташ. — Но как? — Тя се отдръпна леко, колкото да може да го погледне в лицето.
— Ами, бих могъл… — объркано започна Бейли.
— Да намериш убиеца?
— Каквото и да е. Гладиа, моля те, трябва да седна.
Той протегна ръка към масата и се облегна.
— Какво има, Илайджа? — разтревожено попита Гладиа.
— Явно, че днес беше тежък ден, и мисля, че не съм се възстановил напълно.
— Тогава по-добре да си легнеш.
— Честно казано, Гладиа, много бих искал.
Тя се измъкна от ръцете му със загрижен вид и с лице, върху което нямаше повече място за сълзи. Вдигна ръка и направи бързо движение, при което моментално (както му се стори) го наобиколиха роботи.
Когато най-накрая се озова в леглото и последният робот беше излязал, Бейли втренчи поглед в тъмното.
Не можеше да разбере дали навън все още вали, или дали бледи проблясъци от светкавиците все още сънливо разпръскваха своите последни искри, но беше сигурен, че не чува никакви гръмотевици.