Бейли подозрително ги изгледа.
— Докъде ви е наредила да стигнете? Вече се чувствам съвсем добре, така че не се налага някой да ме къпе и изсушава. Мога сам да се погрижа за себе си. Надявам се, че тя е наясно с това.
— Няма защо да се притеснявате, колега Илайджа — успокои го Данил с онази тънка усмивка (както се стори на Бейли), която беше характерен признак за дълбока привързаност при човешките същества. — Ние сме тук просто за да се погрижим за вашето удобство. Ако независимо кога, решите, че ще се чувствате най-добре насаме, ние ще ви изчакаме на подобаващо разстояние.
— В такъв случай, Данил, всичко е наред. — Бейли се измъкна от леглото. Зарадва се като видя, че се държи съвсем стабилно на краката си. Почивката през нощта и специалните процедури (каквито и да бяха те) непосредствено след като го доведоха тук, бяха постигнали чудеса. А също и Гладиа.
71.
Все още гол и дотолкова мокър след душа, че да се чувства напълно освежен, Бейли огледа критично резултатите, след като вчеса косата си. Щеше да е съвсем естествено да закуси с Гладиа, но той не беше сигурен как щяха да го посрещнат. Може би щеше да бъде най-добре, ако се държи така, сякаш нищо не се беше случило, а после щеше да прецени нещата по нейното отношение. Помисли си, неясно защо, че щеше да му е от полза, ако изглежда прилично добре на външен вид — ако това беше в границите на възможното. Той направи гримаса на отвращение при вида на своето отражение в огледалото.
— Данил! — извика той.
— Да, колега Илайджа.
Бейли продължи да говори, докато търкаше зъбите си с паста:
— Май са нови тези дрехи, дето ги носиш.
— Не са мои, колега Илайджа. Били са на приятеля Джендър.
Веждите на Бейли подскочиха.
— Тя ти е дала дрехите на Джендър?
— Мис Гладиа не искаше да стоя необлечен, докато чакам прогизналите си от бурята неща да бъдат изпрани и изсушени. Те вече са готови, но мис Гладиа каза, че мога да задържа тези.
— Кога ти каза това?
— Тази сутрин, колега Илайджа.
— Значи е будна?
— Така е. А вие ще се присъедините към нея на закуска, след като се приготвите.
Бейли присви устни. Странно, но в момента се безпокоеше много повече от срещата си с Гладиа, отколкото с Председателя. Работата с Председателя, беше в края на краищата, в ръцете на Съдбата. Бейли си беше избрал стратегия, която или щеше да се окаже печеливша, или не. Колкото до Гладиа — тук той просто нямаше никаква стратегия.
Е, ще трябва просто да се срещне с нея.
Помъчи се гласът му да прозвучи възможно най-безгрижно и безразлично и попита:
— А как се чувства мис Гладиа тази сутрин?
— Изглежда добре — отвърна Данил.
— Развеселена? Депресирана?
Данил се поколеба.
— Трудно е да се прецени вътрешното състояние на човешките същества. В нейното поведение няма нищо, което да издава вътрешен безпорядък.
Бейли хвърли бърз поглед към Данил и се зачуди отново, дали той не намекваше за събитията от последната нощ. Но отново отхвърли подобна възможност.
Нямаше смисъл да изучава изражението на Данил. Човек не можеше да разгадаете мислите на един робот по вида му, защото нямаше такива мисли в човешкия смисъл на думата.
Бейли се върна в спалнята и погледна дрехите, които бяха приготвени за него. Заразглежда ги замислено и се зачуди, дали ще успее да ги облече без да обърка нещо и без да му се наложи да търси помощта на роботите. Бурята и нощта бяха отминали и той искаше да се загърне отново в мантията на зрелостта и независимостта.
— Какво е това? — попита Бейли и повдигна в ръката си някаква дълга лента, изпъстрена с причудливо оцветени арабески.
— Това е лента за туника — обясни Данил. — Чисто декоративна. Минава през лявото рамо и се връзва от дясната страна на кръста. Представлява традиционно облекло за закуска на някои Външни светове, но не е много популярна на Аврора.
— Тогава защо да я слагам?
— Мис Гладиа реши, че ще ви стои добре, колега Илайджа. Начинът на връзване е доста сложен и ще се радвам, ако мога да ви помогна.
„Йосафате“ — помисли си Бейли жално, — „тя иска да изглеждам добре. Какво ли е намислила?“
По-добре беше да не мисли за това!
— Няма значение — рече той. — Ще мина с една проста фльонга. Но виж какво, Данил, след закуска ще трябва да отида при Фастълф, където ще се срещна с него, с Амадиро и с Председателя на Парламента. Не знам дали ще присъстват и други.