— Да, колега Илайджа. Известно ми е. Не мисля, че ще има други хора.
— Добре тогава — започна Бейли, докато бавно обличаше бельото си, за да не обърка нещо и да не се налага да търси Данил за помощ, — кажи ми за този Председател. От прочетеното на кораба разбрах, че на Аврора той олицетворява в най-голяма степен изпълнителната власт, но от същото място разбрах, че статутът му е чисто представителен. Доколкото разбирам, той няма никаква реална власт.
— Боя се, колега Илайджа… — отвърна Данил.
— Сър — прекъсна го Жискар, — аз съм по-наясно с политическото положение на Аврора, отколкото приятелят ми Данил. В работна изправност съм от по-дълго време. Бихте ли искали аз да ви отговоря на въпроса?
— Ами, разбира се, Жискар. Давай.
— Когато в началото била разработена системата на управление на Аврора, сър — започна Жискар с поучителен тон, сякаш вътре в него някакво информационно кълбо бавно и методично се размотаваше, — е било решено фигурата, олицетворяваща изпълнителната власт, да има чисто представителни функции — да посреща официални лица от други планети, да открива и да председателства всички заседания на Парламента и да гласува само в случай на равенство на гласовете за и против. След Полемиката за Реките, обаче…
— Да, четох нещо за това — вметна Бейли. Ставаше дума за един особено скучен епизод от историята на Аврора, в който непреодолимите противоречия по въпроса за правилното разпределение на хидроелектрическите мощности довело нещата като никога до ръба на гражданската война. — Няма нужда да изпадаш в подробности.
— Да, сър — съгласи се Жискар. — След Полемиката за Реките обаче, се стигнало до общо споразумение никога занапред да не се допуска подобни спорове да застрашават благоденствието на аврорианското общество. Затова станало обичайна практика всички диспути да се решават мирно и в тесен кръг извън Парламента. Гласуването, в крайна сметка, протича по споразумение, така че винаги има преобладаващо мнозинство на едната или другата страна. Ключовата фигура в уреждането на спорните въпроси е Председателят на Парламента. Смята се, че той стои над всички ежби, и се задържа на власт — която макар на теория да е нулева, на практика е значителна — докато това е така. Ето защо Председателят ревностно пази своята обективност. Обикновено именно той взима решенията, които уреждат всякакви спорове в полза на едните или на другите.
— Искаш да кажеш — каза Бейли, — че Председателят ще изслуша първо мен, Фастълф и Амадиро и чак след това ще вземе решение, така ли?
— Вероятно. От друга страна, сър, това може да не му е достатъчно и той може да поиска още показания, време за още размисъл — или и двете.
— Ами ако Председателят вземе решение, Амадиро ще се подчини ли, ако то не е в негова полза — или Фастълф, ако то е срещу него?
— Това не е абсолютно задължително. Винаги ще има несъгласни с решението на Председателя, а както д-р Амадиро, така и д-р Фастълф са непреклонни и упорити — ако се съди по техните постъпки. Но болшинството в Парламента ще се съгласят с Председателя, каквото и да реши той. Д-р Фастълф или д-р Амадиро — в зависимост от това, против кого от тях ще бъде насочено решението на Председателя — със сигурност ще се причислят към малцинството, когато дойде време за гласуване.
— Това сигурно ли е, Жискар?
— Почти напълно. Обикновено мандатът на Председателя трае тридесет години, като е възможно да го преизберат за още толкова. Ако обаче, резултатът от гласуването не е в подкрепа на неговото решение, той ще трябва да подаде оставка и ще настъпи правителствена криза, която ще трае дотогава, докато Парламентът намери друг Председател в условията на остри вътрешни противоречия. Малцина депутати са склонни да рискуват подобно нещо и вероятността болшинството да гласуват против Председателя — при заплахата от подобни последствия — е почти нулева.
— Тогава — тъжно констатира Бейли — всичко зависи от тазсутрешната среща.
— Много е вероятно.
— Благодаря ти, Жискар.
Бейли мрачно подреждаше и пренареждаше мислите си. Изглежда имаше надежда, но той не знаеше нито какво щеше да каже Амадиро, нито какво представляваше Председателят. Амадиро беше инициаторът на срещата; той сигурно се чувстваше уверен и сигурен в себе си.
В този миг Бейли си спомни, че когато заспиваше с Гладиа в своите обятия, той отново беше видял — или си беше помислил, че вижда — или си беше въобразил, че вижда — логиката във всички събития на Аврора. Всичко му се беше сторило ясно — очевидно — сигурно. И отново, за трети път, всичко се беше изпарило, сякаш никога не е било.