А с тази мисъл сякаш се изпариха и неговите надежди.
72.
Данил отведе Бейли в стаята, където щяха да закусват, която изглеждаше по-интимна от обикновена трапезария. Беше малка и с проста подредба, която се състоеше от една маса и два стола, а когато Данил се оттегли, той не застана в ниша. Всъщност, нямаше никакви ниши и за момент Бейли се оказа сам — напълно сам — в стаята.
Сигурен беше, че на практика това не е така. Роботите биха се появили в момента, в който ги повикаше. И все пак, стаята беше за двама — стая за „без роботи“ — стая (Бейли се поколеба при тази мисъл) за любовници.
На масата имаше две купчинки с палачинкоподобни неща, които не миришеха като палачинки, но миришеха хубаво. До тях бяха сложени две съдинки с нещо, което приличаше на разтопено масло (но може и да не беше). Имаше и чайник с горещото питие (Бейли го беше опитал, но не го хареса особено), което заместваше кафето.
Гладиа влезе, облечена доста официално. Косата й блестеше, сякаш беше току-що фризирана. Тя спря за момент и на лицето й се появи лека усмивка.
— Илайджа?
Бейли, леко стреснат от нейното внезапно появяване, скочи на крака.
— Как си, Гладиа? — попита той със слабо заекване.
Тя не обърна внимание на въпроса му. Имаше радостен и безгрижен вид.
— Ако се притесняваш, че Данил не е тук — каза тя, — по-добре недей. Той е в пълна безопасност и нищо няма да му се случи. Колкото до нас… — Тя се приближи към него и бавно протегна ръка към бузата му, както беше направила тогава, много отдавна на Солария.
Гладиа леко се засмя.
— Тогава това беше всичко, което направих, спомняш ли си Илайджа?
Илайджа мълчаливо кимна.
— Добре ли спа, Илайджа? Седни, скъпи.
Бейли седна.
— Много добре. Благодаря ти, Гладиа. — Той се поколеба преди да реши да не й отвръща със същото обръщение.
— Няма нужда да ми благодариш на мен — каза тя. — От седмици не съм спала толкова добре и това нямаше да е така, ако не се бях измъкнала от леглото, след като се убедих, че си захъркал. Ако бях останйла — както ми се щеше — щях да ти преча и ти нямаше да можеш да си починеш.
Бейли усети, че трябва да прояви галантност.
— Има някои неща, които са по-важни от п-почивката, Гладиа — каза той, но толкова формално, че тя се изсмя отново.
— Бедният Илайджа — възкликна Гладиа. — Ти си смутен.
Фактът, че беше разкрит, го смути още повече. Бейли очакваше разкаяние, отвращение, срам, престорено безразличие, сълзи — всичко друго, но не и открито еротичната линия на поведение, която тя възприе.
— Добре де, не го приемай толкова навътре — продължи тя. — Гладен си. Снощи почти не хапна. Натъпчи се с малко калории и ще се почувстваш по-предразположен.
Бейли изгледа подозрително палачинките, които не бяха палачинки.
— О! — сепна се Гладиа. — Сигурно никога не си ги виждал. Това са солариански деликатеси. Пачинки! Трябваше да препрограмирам главния си готвач, за да успее да ги направи както трябва. Преди всичко, трябва да се направят от вносно соларианско зърно. С аврорианските разновидности не става. И освен това са пълнени. Всъщност, могат да се направят с хиляда различни пълнежа, но този ми е най-любимият и знам, че и на теб ще ти хареса. Няма да ти казвам от какво е, освен че в него има пюре от кестени и малко мед, но по-добре го опитай и ми кажи какво мислиш. Можеш да ги ядеш с пръсти, но внимавай като отхапваш.
Тя си взе една, хвана я изискано с палеца на едната си ръка и средния пръст на другата, после бавно отхапа малко парче и си близна от златистата полу-течност, която излезе отвътре.
Бейли се опита да я изимитира. Пачинката беше твърда и немного гореща. Той предпазливо пъхна единия й край в устата си, но не можа да я отхапе. Напрегна мускулите си повечко, пачинката се строши и съдържанието й се разтече по ръцете му.
— Захапа прекалено много и прекалено силно — отбеляза Гладиа и се втурна към него с кърпичка в ръцете си. — Сега я оближи. Никой не яде пачинките без да се цапа. Няма такова нещо. Трябва да се омажеш хубаво с нея. В идеалния случай, трябва да се яде, когато си чисто гол. После човек се изкъпва.
Бейли колебливо си близна и изражението му заговори само за себе си.
— Харесва ти, нали? — попита Гладиа?
— Прекрасно е — отвърна Бейли и задъвка бавно и внимателно. Пачинката не беше прекалено сладка, тя сякаш омекна и се стопи в устата му. Почти не му се налагаше да преглъща.
Той изяде три пачинки, но се стесняваше да си поиска още. Облиза пръсти без да бърза, като старателно избегна употребата на кърпичката, защото не искаше в този неодушевен предмет да се изгуби нито капчица от вкусното нещо.