— Потопи си пръстите и ръцете в очистителя, Илайджа — подкани го тя и му показа. „Разтопеното масло“ очевидно представляваше купичка за изплакване.
Бейли направи така, както му показаха, после си изсуши ръцете. Помириса ги, но те нямаха и следа от никакъв мирис.
— Притесняваш ли се за снощи, Илайджа? — попита Гладиа. — Това ли е всичко, което чувстваш?
„Какво да каже човек?“ — зачуди се Бейли.
Накрая кимна с глава.
— Боя се, че да, Гладиа. Това не е всичко, което чувствам, но съм притеснен. Помисли си само. Аз съм землянин и ти го знаеш, но за момента го подтискаш и „землянин“ означава за теб само една трисричкова дума. Снощи ти стана жал за мен, загрижи се за моите проблеми, свързани с бурята, държеше се с мен както би се държала с едно дете и — от съчувствие, породено вероятно от уязвимостта ти след твоята собствена загуба — дойде при мен. Но това чувство ще си отиде — учуден съм, че още не си е отишло — и тогава ще си спомниш, че аз съм землянин и ще се почувстваш засрамена, унижена и осквернена. Ще ме намразиш заради онова, което съм ти сторил, а аз не искам да ме мразят. Не искам да ме мразят, Гладиа. — (Ако изглеждаше толкова нещастен, колкото и се чувстваше, тогава наистина трябваше да изглежда много нещастен.)
Сигурно тя си беше помислила същото, защото се протегна към него и го погали по ръката.
— Няма да те намразя, Илайджа. И защо? Не си ми сторил нищо, за което бих имала нещо против. Аз ти го сторих и ще съм доволна до края на живота си, че го направих. Ти ме освободи с едно докосване преди две години, Илайджа, а снощи ме освободи отново. Преди две години аз трябваше да разбера, че мога да изпитам желание — а снощи трябваше да разбера, че мога да изпитам желание отново след Джендър. Илайджа — остани с мен. Би било…
Той я сряза със сериозен тон.
— Как ще стане това, Гладиа? Трябва да се върна на моята планета. Там си имам свои отговорности и задачи и ти не можеш да дойдеш с мен. Не можеш да живееш така, както се живее на Земята. Ще умреш от земните болести — ако тълпите и затвореното пространство не те погубят преди това. Сигурно разбираш.
— Разбирам за Земята — въздъхна Гладиа, — но сигурно няма да се наложи да тръгнеш веднага.
— Още преди края на тази сутрин Председателят може да ми нареди да напусна планетата.
— Няма — възрази енергично Гладиа. — Няма да се оставиш. А в противен случай бихме могли да отидем на някой друг Външен свят. Можем да си изберем измежду цяла дузина. Толкова ли много означава за теб Земята, че не би живял никъде другаде?
— Бих могъл да се извъртя — отвърна Бейли, — като изтъкна, че никой Външен свят не би ми позволил да се заселя на него завинаги — и ти го знаеш много добре. По-важното е обаче, че дори и някой от Външните светове да би ме приел, Земята означава за мен толкова много, че бих се върнал обратно на нея. Дори ако това означава да се разделя с теб.
— И никога да не посетиш отново Аврора? Никога повече да не ме видиш?
— Бих искал да те видя пак, ако това е възможно — каза Бейли с искрено желание. — Пак и пак, повярвай ми. Но каква полза има да го казвам? Знаеш, че няма шансове да ме поканят отново. И знаеш, че не мога да се върна без покана.
— Не искам да повярвам, че това е така, Илайджа — приглушено промълви Гладиа.
— Гладиа — рече Бейли, — недей да си причиняваш болка. Между нас стана нещо прекрасно, но ще ти се случат и други прекрасни неща — много, най-различни, но не и същите като това. Мисли си за тях.
Тя мълчеше.
— Гладиа — настоятелно попита той, — необходимо ли е някой да разбере какво се случи между нас?
Тя вдигна към него поглед, изпълнен с болка.
— Толкова ли се срамуваш?
— Не от това, което се случи. Но въпреки, че не се срамувам, последствията може да са крайно неприятни. Ще коментират случилото се. Благодарение на онази омразна хипервълнова драматизация, която представи изопачено нашите взаимоотношения, ние сме сензация. Землянинът и соларианката. Ако се появи и най-малкият повод за съмнение, че между нас има… любов, това ще стигне до Земята със скоростта на хиперпространствен скок.
Гладиа повдигна високомерно вежди.
— И на Земята ще сметнат, че си се принизил? Че си се ангажирал сексуално с някой, който е под твоето ниво?
— Не, разбира се, че не — неловко отрече Бейли, макар и да знаеше, че точно така щяха да си помислят милиарди земляни. — Не ти ли е хрумвало, че и жена ми ще разбере за това? Аз съм женен.
— И ако разбере? Какво от това?
Бейли пое дълбоко въздух.