Направи няколко крачки към вратата, но Гладиа се хвърли към него и го прегърна.
— Чакай, Илайджа.
Бейли се поколеба, после сведе глава, за да я целуне. Измина един дълъг миг, в който те останаха притиснати един към друг.
— Ще те видя ли пак, Илайджа?
— Не мога да кажа — тъжно рече Бейли. — Надявам се.
Той излезе да потърси Данил и Жискар, за да направи необходимата подготовка за предстоящата среща.
73.
Тъгата на Бейли не се разсея и докато вървеше през дългата ливада към имението на Фастълф.
Роботите вървяха от двете му страни. Данил изглеждаше спокоен, но Жискар, верен на начина, по който беше програмиран и очевидно неспособен да се отпусне, наблюдаваше неотклонно пътя.
— Как се казва Председателят на Парламента, Данил? — попита Бейли.
— Не мога да кажа, колега Илайджа. В случаите, когато са говорили за него в мое присъствие, винаги са го наричали само „Председателят“. Към него се обръщат с „Господин Председател“.
— Името му е Рутилан Хордър, сър — поясни Жискар, — но официалното никога не се споменава. Използва се само длъжностното обръщение. Така се подчертава приемствеността в управлението. Отделните личности, които заемат поста, имат фиксиран мандат, но „Председателят“ винаги съществува.
— А този конкретен Председател — на колко е години?
— Доста е стар, сър. На триста тридесет и една години — отвърна Жискар, който винаги разполагаше с готова статистика.
— И се радва на добро здраве?
— Не знам нищо, което да сочи обратното, сър.
— Да знаеш някои негови по-особени лични качества, за които би било добре да съм подготвен?
Това изглежда затрудни Жискар.
— Трудно ми е да кажа, сър — каза той след кратка пауза. — Той има втори мандат. Смята се за добър Председател, който работи много и постига резултати.
— Избухлив ли е? Търпелив? Деспотичен? Проявява ли разбиране?
— Трябва сам да прецените тези неща, сър — отвърна Жискар.
— Колега Илайджа — намеси се Данил, — Председателят стои над партизанщината. Той е справедлив и обективен по предписание.
— Сигурен съм, че е така — измърмори Бейли, — но предписанията са нещо абстрактно, както и „Председателят“, докато всеки отделен Председател — със своето име — е конкретна личност и се налага да се бори със своя собствен разум.
Бейли поклати глава. Можеше да се закълне, че и неговият собствен разум се държеше до голяма степен като нещо отделно и конкретно. След като три пъти се беше сещал за нещо и три пъти безвъзвратно го беше изгубван, Бейли вече разполагаше със своя собствен коментар, направен в момента на едно от неговите озарения, и въпреки това той беше безпомощен.
„Той беше пръв.“
Кой е бил пръв? Кога?
Бейли нямаше отговор.
74.
Бейли завари Фастълф да го чака на вратата на своето имение. Зад него се виждаше един робот, който изглеждаше съвсем не по роботски неспокоен. Той сякаш не беше в състояние да изпълни както трябва своята функция на посрещач и поради това като че ли беше дълбоко разстроен.
(Но пък човек толкова лесно приписваше човешката мотивация и реакции на роботите! По-вероятно беше истината да е друга: нямаше никакво разстройство — въобще никакви чувства. Това бяха просто леки осцилации в позитронния потенциал, възникнали в резултат от факта, че нарежданията бяха роботът да посреща всеки един посетител. А в този момент той не можеше да изпълни задачата си задоволително, без да се наложи да изблъска Фастълф, което пък не можеше да направи, без това да е абсолютно наложително. И така, роботът правеше фалшстарт след фалшстарт, от което изглеждаше неспокоен.)
Бейли се хвана, че се е втренчил разсеяно в робота и с усилие успя да премести поглед върху Фастълф. (Кой знае защо, в момента той мислеше за роботи.)
— Радвам се да ви видя отново, д-р Фастълф — каза Бейли и протегна ръка. След преживяното с Гладиа му беше трудно да се сети, че космолитите прибягват с неохота до физически контакти със земляните.
За момент Фастълф се поколеба, но после, след като доброто възпитание взе връх над предразсъдъците, пое протегнатата ръка, задържа я леко и кратко и я пусна.
— Аз съм още по-радостен да ви видя, мистър Бейли — каза той. — Бях твърде разтревожен за снощните ви премеждия. Не беше кой знае каква буря, но на един землянин трябва да се е сторила потресаваща.
— Значи знаете какво се е случило?
— Данил и Жискар ме държаха в течение на нещата. Щях да се чувствам по-добре, ако те бяха дошли направо тук, а после бяха довели и вас. Но техният избор е бил направен въз основа на факта, че имението на Гладиа е било по-близо до мястото на произшествието с аеромобила, и че вашите заповеди са били изключително строги, като са поставили безопасността на Данил на първо място. Не са ви разбрали погрешно, нали?