— Не са. Накарах ги да ме оставят.
— Разумно ли е било? — Фастълф го беще поканил вътре и сочеше към един стол.
Бейли седна.
— Изглеждаше ми най-правилният начин на поведение. Преследваха ни.
— Така ми съобщи и Жискар. Освен това каза…
Бейли го прекъсна.
— Д-р Фастълф, моля ви. Разполагам с много малко време, а имам някои въпроси към вас.
— Говорете, моля — съгласи се веднага Фастълф със своята неизменна учтивост.
— Беше изказано предположението, че поставяте своята работа върху устройството на мозъка над всичко останало, че вие…
— Нека довърша, мистър Бейли. Че не бих оставил нищо да ми попречи, че съм абсолютно безжалостен, не се съобразявам кое е неморално и кое зло, не бих се спрял пред нищо, бих оправдал всичко в името на значимостта на моята работа.
— Да.
— Кой ви каза това, мистър Бейли? — попита Фастълф.
— Има ли значение?
— Може би не. Да не говорим, че не е трудно да се отгатне. Била е дъщеря ми Василия. Сигурен съм.
— Може би — отвърна Бейли. — Онова, което ме интересува, е дали такава преценка за вашия характер е вярна.
Фастълф тъжно се усмихна.
— Да не би да очаквате от мен честен отговор за това, какъв е моят характер? В някои отношения обвиненията срещу мен са верни. Смятам моята работа за най-важното нещо и имам склонност към жертване на каквото и да било и на всичко. Бих пренебрегнал установените норми за зло и неморалност, ако те се изпречат насреща ми. Работата е там обаче, че не съм го правил. Не мога да се насиля да го направя. А в частност, ако съм бил обвинен, че съм убил Джендър, защото това по някакъв начин би ми позволило да напредна в моите изследвания на човешкия мозък, то аз го отричам. Не е така. Не съм убил Джендър.
— Предложихте ми да се подложа на психосондиране, за да получим информацията, до която иначе не мога да се добера — продължи Бейли. — Не ви ли е минавало през ума, че ако вие се подложите на психосондиране, вашата невинност би била недвусмислено доказана?
Фастълф замислено кимна с глава.
— Предполагам, че според Василия отказът ми да се подложа е доказателство за моята вина. Не е така. Психрсондата е опасно нещо и аз съм също толкова склонен да се подложа на нея, колкото и вие. И все пак бих го сторил, въпреки своите опасения, ако това не беше именно онова, което моите опоненти желаят най-много да направя. Те биха оспорили всяко едно доказателство за моята невинност, а психосондата не е дотолкова фин инструмент, че да потвърди категорично невинността. Но онова, което те биха получили от нейното прилагане, е информация за теорията и практическото осъществяване на хуманоидния робот. Това им трябва на тях и това е, което аз нямам намерение да им давам.
— Много добре — каза Бейли. — Благодаря ви, д-р Фастълф.
— На вашите услуги съм — отвърна Фастълф. — А сега, ако може да се върна към онова, което бях тръгнал да казвам. Жискар ми предаде, че след като са ви оставили сам в аеромобила, вие сте бил навестен от някакви странни роботи. Поне сте говорил за странни роботи доста несвързано, след като са ви намерили в безсъзнание навън в бурята.
— Странните роботи наистина ме навестиха, д-р Фастълф. Успях да ги отклоня и да ги отпратя, но реших, че би било по-разумно да изоставя аеромобила, отколкото да ги чакам да се върнат. Може да не съм разсъждавал много трезво, когато съм взел това решение. Жискар твърди, че е така.
Фастълф се усмихна.
— Жискар има упростенчески възгледи върху живота. Имате ли представа чии са били тези роботи?
Бейли се размърда неспокойно и сякаш не намираше начин да се нагласи удобно в стола.
— Председателят още ли не е пристигнал? — попита той.
— Не, но ще бъде тук всеки момент. Също и Амадиро, шефът на Института, с когото, както ми казаха роботите, сте се срещнали вчера. Не съм сигурен, че това е било разумно. Вие сте го вбесили.
— Трябваше да го видя, д-р Фастълф, пък и той не изглеждаше вбесен.
— Това не е показателно за Амадиро. В резултат на вашите клевети, както ги нарече той, и вашето омърсяване на професионалната репутация, Амадиро е притиснал Председателя.
— В какъв смисъл?
— Работата на Председателя е да поощрява срещането на противниковите страни и да се стреми към постигането на компромис. След като Амадиро желае да се срещне с мен, Председателят по правило не може да не го насърчи, а още по-малко може да му забрани. Той трябва да присъства на срещата и ако Амадиро има достатъчно доказателства срещу вас — а срещу един землянин е лесно да бъдат събрани доказателства — това ще сложи край на разследването.