Гласът му пасваше идеално на всичко останало — дълбок и решителен. Може би възрастта го беше лишила донякъде от тембър и му придаваше острота, но за един Председател това беше по-скоро преимущество, отколкото недостатък, помисли си Бейли.
Фастълф премина през целия ритуал на поздравления, отправи няколко бегли забележки без никакъв смисъл и предложи питиета и храна. През цялото това време не се спомена по никакъв начин присъствието на страничен човек и никой не му обърна внимание.
Едва след като приключиха с предварителните встъпления и след като всички заеха местата си, Бейли (който седеше по-настрана от останалите) беше представен.
— Господин Председател — каза той, без да протяга ръка. После с безцеремонно кимване добави — И, разбира се, д-р Амадиро, когото познавам.
Усмивката на Амадиро не трепна от обидната нотка в гласа на Бейли.
Председателят не отвърна на поздрава на Бейли. Той опря ръце с разперени пръсти на колената си и каза:
— Нека започнем и видим, дали не можем да направим нашата среща възможно най-кратка и резултатна.
Нека първо подчертая, че бих искал да подминем въпроса с недостойното поведение — или евентуално недостойното поведение — на землянина и да се спрем направо на същината на въпроса. При това няма да обсъждаме и онзи раздут въпрос с робота. Подриването дейността на един робот е въпрос от компетенцията на гражданския съд, който може да отсъди, че е нарушено правото на собственост и може да се произнесе за възстановяване на нанесените щети, но нищо повече. А ако бъде доказано, че д-р Фастълф е извел от строя робота Джендър Панел, то в крайна сметка това е робот, в чието проектиране д-р Фастълф е участвал, чието конструиране е ръководил и чиито собственик по времето на повреждането е бил. Едва ли ще бъде предявена присъда, тъй като всеки човек може да прави каквото си иска със своята собственост.
Онова, което действително е от значение, е въпросът за изследването и заселването на Галактиката: дали то да бъде проведено единствено от нас, аврорианците, дали да го направим съвместно с останалите Външни светове, или да го оставим на Земята. Д-р Амадиро и Глобалистите предпочитат аврорианците сами да се нагърбят със задачата; д-р Фастълф иска тя да бъде оставена на Земята.
Ако можем да уредим този въпрос, тогава въпросът с робота може да бъде оставен за уреждане от гражданския съд, а въпросът с държанието на землянина вероятно ще стане спорен и бихме могли просто да се отървем от него.
Следователно, нека започна с въпроса, дали д-р Амадиро е готов да приеме позицията на д-р Фастълф в името на постигането на единство в решението, или дали д-р Фастълф е готов да приеме позицията на д-р Амадиро в името на същата крайна цел.
Той замълча и зачака.
— Съжалявам, господин Председател — каза Амадиро, — но трябва да настоя земляците да бъдат изолирани на тяхната планета, а Галактиката да бъде заселена само от аврорианци. Бих направил компромис обаче, дотолкова, че и на останалите Външни светове да бъде позволено да участват в заселването, ако така бихме избегнали излишни караници помежду си.
— Разбирам — каза Председателят. — Вие, д-р Фастълф, бихте ли изоставили своите позиции предвид това твърдение?
— Компромисът на д-р Амадиро едва ли съдържа нещо в себе си, господин Председател — отвърна Фастълф. — Бих предложил по-съществен компромис. Защо планетите в Галактиката не бъдат отворени еднакво и за космолитите, и за земляните? Галактиката е голяма и ще има място за всички. Бих се съгласил с подобно положение.
— Без съмнение — възрази бързо Амадиро, — защото това не е никакъв компромис. Над осем милиардното население на Земята надвишава повече от два пъти населението на всички Външни светове, взети заедно. Земляните живеят кратко и подменят бързо своите загуби. Те не зачитат като нас отделният човешки живот. Ще завладеят новите планети на всяка цена, при това ще се размножат като насекоми и ще окупират Галактиката, още преди ние да сме започнали. Да се предостави на Земята привидно равен шанс за заселване на Галактиката, означава да им дадем Галактиката — а това не е равенство. Земляните трябва да се ограничат със Земята.
— Какво ще кажете, д-р Фастълф? — попита Председателят.
Фастълф въздъхна.
— Моите възгледи са документирани. Сигурен съм, че няма нужда да ги повтарям. Д-р Амадиро предвижда използването на хуманоидни роботи за изграждането на заселнически планети, където в последствие аврорианците ще мигрират наготово. Но той не разполага с хуманоидни роботи. Не може да ги конструира, а проектът му не би се осъществил, дори и да имаше такива роботи. Не е възможен никакъв компромис, освен ако д-р Амадиро принципно не се съгласи земляните да могат поне да участват в заселването на новите планети.