— Съгласен съм — каза Председателят, — че може да е било неразумно да позволяваме на д-р Фастълф да организира това разследване. Казвам „може“. Признавам, че се изкушавам да го спра. И все пак землянинът — той не показа с нищо, че знае за присъствието на Бейли в стаята — е бил вече тук известно време…
Той млъкна, като че ли даваше на д-р Фастълф възможност да го потвърди, от което Фастълф веднага се възползва.
— Днес е третият ден от неговото разследване, господин Председател.
— В такъв случай — продължи Председателят, — преди да прекратя разследването, смятам, че би било справедливо да попитам, дали има някакви значителни разкрития до момента.
Той отново млъкна. Фастълф хвърли бърз поглед към Бейли и му отправи едва забележим знак с глава.
— Не бих искал, господин Председател — каза тихо Бейли, — да натрапвам своите наблюдения без да съм бил поканен. Въпрос ли ми отправяте?
Председателят се намръщи. Без да поглежда към Бейли, той каза:
— Питам мистър Бейли от Земята дали разполага с някакви съществени резултати.
Бейли пое дълбоко въздух. Моментът беше настъпил.
76.
— Господин Председател — започна той. — Вчера следобяд разпитах д-р Амадиро, който ми оказа пълно съдействие и помощ. Когато моят персонал и аз си тръгнахме…
— Вашият персонал? — попита Председателят.
— През цялото време на разследването си бях придружаван от два робота, господин Председател — отвърна Бейли.
— Роботи, които принадлежат на д-р Фастълф, нали? — попита Амадиро. — Питам просто за протокола.
— За протокола, да — отвърна Бейли. — Единият е Данил Оливо, хуманоиден робот, а другият е Жискар Ревентлов, по-възрастен нехуманоиден робот.
— Благодаря — каза Председателят. — Продължете.
— Когато напуснахме територията на Института, разбрахме, че нашият аеромобил е бил повреден.
— Повреден? — стреснато попита Председателят. — От кого?
— Не знаем, но това е станало на територията на Института. Бяхме поканени, така че персоналът на Института е знаел, че ще бъдем там. Нещо повече, никой друг не би могъл да се озове там, без поканата и знанието на персонала на Института. Ако това е вярно, би трябвало да се заключи, че повредата е могла да бъде извършена единствено от някой от Института, но и това би било невъзможно — освен по указанията на самия д-р Амадиро, което също би било немислимо.
— Изглежда мислите много за немислимото — намеси се Амадиро. — Аеромобилът прегледан ли е от квалифициран специалист, за да се удостовери, че наистина е бил повреден? Не е ли възможно да е било естествено счупване?
— Не е преглеждан, сър — отвърна Бейли, — но Жискар, който е квалифициран шофьор и който често е карал именно този аеромобил, твърди, че той е бил повреден.
— А той е от персонала на д-р Фастълф, и е програмиран от него, и получава ежедневно заповедите си от него — добави Амадиро.
— Да не би да намеквате… — започна Фастълф.
— Нищо не намеквам. — Амадиро повдигна ръка в знак на отрицание. — Просто изказвам едно твърдение — за протокола.
Председателят се размърда.
— Моля мистър Бейли от Земята да продължи!
— Когато аеромобилът се повреди, се оказа, че ни преследват други. — каза Бейли.
— Други? — попита Председателят.
— Други роботи. Те пристигнаха, но по това време моите роботи си бяха отишли.
— Един момент — прекъсна го Амадиро. — Какво беше вашето състояние по това време, мистър Бейли?
— Не бях много добре.
— Не много добре? Вие сте землянин и не сте пригоден към друг живот, освен към изкуствено поддържания живот във вашите Градове. Вие се чувствате притеснен на открито. Не е ли така, мистър Бейли? — попита Амадиро.
— Да, сър.
— А снощи беше в разгара си страшна гръмотевична буря, както, сигурен съм, Председателят си спомня. Не би ли било по точно да се каже, че сте бил твърде зле? Наполовина в съзнание, ако не и по-лошо?
— Бях доста зле — призна с неохота Бейли.
— Тогава как така вашите роботи са си бил отишли? — попита остро Председателят. — Не би ли следвало да останат с вас, щом сте бил зле?
— Аз им заповядах да се махнат, господин Председател.
— Защо?
— Реших, че така ще е най-добре — отвърна Бейли — и ще обясня защо, ако ми позволите да продължа.