— Продължете.
— Нас наистина ни преследваха, защото преследващите ни роботи дойдоха малко след като моите роботи си бяха тръгнали. Преследвачите ме попитаха къде са роботите и аз им казах, че съм ги отпратил. Чак след това те попитаха дали не съм зле. Казах им, че не съм и те ме оставиха, за да продължат да търсят моите роботи.
— Да търсят Данил и Жискар? — попита Председателят.
— Да, господин председател. За мен беше ясно, че им е било строго заповядано да намерят роботите.
— От какво ви стана ясно?
— Макар, че очевидно бях зле, те попитаха за роботите преди да попитат за моето състоянието. После, по-късно, те ме изоставиха болен, за да ги издирят. Трябва да са получили невероятно строги заповеди за търсенето на моите роботи, или в противен случай не би било възможно да изоставят едно очевидно болно човешко същество. Всъщност, аз подозирах, че те ще търсят моите роботи и затова ги бях отпратил. Сметнах за най-важно да ги опазя да не попаднат в неупълномощени ръце.
— Господин Председател, — каза Амадиро — мога ли на това място да продължа да разпитвам мистър Бейли, за да покажа несъстоятелността на неговите твърдения?
— Можете.
— Мистър Бейли. — продължи Амадрио. — След като вашите роботи са ви оставили, вие сте бил сам, нали?
— Да, сър.
— Следователно нямате запис на събитията? Самият вие не сте носили приспособления за запис, нали? Нямате такова приспособление?
— Не на трите ви въпроса, сър.
— И сте бил зле?
— Да, сър.
— Силно объркан? Вероятно прекалено зле, за да си спомняте ясно?
— Не, сър. Спомням си съвсем ясно.
— Вероятно така бих си и помислил, но като нищо може да сте бил в безсъзнание или да сте халюцинирали. При това положение, изглежда ясно, че онова, което са ви казали роботите, или всъщност самата им поява, са доста съмнителни като факти.
Председателят замислено рече:
— Съгласен съм. Мистър Бейли от Земята, да предположим, че онова, което си спомняте — или твърдите, че си спомняте — е вярно. Каква е вашата интерпретация на събитията, които описахте?
— Колебая се да ви изложа мислите си по въпроса, господин Председател — отвърна Бейли, — защото бих оклеветил почтения д-р Амадиро.
— Тъй като говорите по мое настояване и тъй като забележките ви ще бъдат направени в рамките на тази стая — Председателят се огледа; нишите за роботи бяха празни, — не може да става дума за клевета, освен ако не ми се стори, че говорите с преднамерена злоба.
— В такъв случай, господин Председател — каза Бейли, — помислих си, че е възможно д-р Амадиро, който обсъждаше с мен нещата по-нашироко, отколкото беше необходимо, да ме е задържал по този начин в своя кабинет, за да спечели време, в което да повредят автомобила ми. После той ме задържа още повече, за да мога да тръгна след като бурята започна, като така би си осигурил моето неразположение по време на пътуването. Д-р Амадиро е изучавал социалните порядки на Земята, както самият той неколкократно подчерта, и следователно е знаел, как бих реагирал на бурята. Сметнах, че той е планирал да изпрати своите роботи след нас, които след като застигнат спрялата ни кола, е трябвало да ни откарат обратно в Института, под претекст, че трябва да се погрижат за тежкото ми състояние, но всъщност за да може д-р Амадиро да си осигури достъп до роботите на д-р Фастълф.
Амадиро нежно се разсмя.
— Какъв мотив бихте ми приписали? Разбирате ли, господин Председател, че всичко това са наниз от догадки, които биха се окачествили като клевета във всеки един съд на Аврора.
— Може ли мистър Бейли от Земята да подкрепи с нещо своята хипотеза? — свирепо попита Председателят.
— С верига от разсъждения, господин Председател.
Председателят се изправи, при което моментално изгуби част от своята внушителност, защото почти не настъпи разлика във височината, до която стигаше от седнало положение.
— Нека си позволя кратка разходка, за да осмисля казаното дотук. Ще се върна веднага. — Той напусна по посока на Личната.
Фастълф се наведе към Бейли, а Бейли скъси наполовина разстоянието между тях. (Амадиро продължаваше да гледа с небрежна незаинтересованост, сякаш за него едва ли беше от значение какво имаха да си кажат те.)
— Можете ли да предложите нещо по-добро? — попита Фастълф.
— Така си мисля, ако имам възможността да го кажа, но не ми се струва, че Председателят е благоразположен — отвърна Бейли.
— Не е. Засега успяхте само да влошите нещата и няма да се изненадам, ако след като се върне, той прекрати обсъжданията.
Бейли заклати глава и впери поглед в обувките си.
77.