— Господин Председател — каза Амадиро, — протестирам. Никога досега не съм чувал толкова злостно отправена клевета. Всичко това се базира върху фантазиите на един болен човек. Ние не знаем — и вероятно никога няма да успеем да разберем — дали аеромобилът наистина е бил повреден; а дори и да е бил, то от кого; дали роботите наистина са преследвали аеромобила и наистина са говорили с мистър Бейли, или не. Той просто трупа своите изводи един след друг върху съмнителните показания за тези събития, чиито единствен свидетел е бил той — и то в момент, когато е бил наполовина откачил от страх и може да е халюцинирал. Нищо от казаното не би имало стойност пред съда, дори за един миг.
— Ние не сме в съда, д-р Амадиро — каза Председателя, — а мой дълг е да изслушвам всичко, което би могло да е свързано с обсъждания въпрос.
— Това не е свързано, господин Председател. Това е паяжина.
— И все пак се крепи по някакъв начин. Не намирам засечка в логиката на мистър Бейли. Ако приемем за вярно онова, което той твърди, че е преживял, тогава в неговите заключения определено има логика. Отричате ли всичко това, мистър Амадиро? Повреждането на аеромобила, преследването, намерението да си присвоите хуманоидния робот?
— Отричам! Напълно! Нищо от казаното не е истина — отвърна му Амадиро. Беше изминало доста време, откакто престана да се усмихва. — Землянинът може да предостави запис на целия ни разговор и без съмнение би изтъкнал, че съм го задържал, като съм говорил по-обстойно, като съм го поканил да го разведа из Института, като съм го поканил на вечеря — но всичко това може да се разгледа със същия успех като стремеж да се покажа учтив и гостоприемен. Може би се поддадох на известната доза симпатия, която изпитвам към земляните, но това е всичко. Отричам неговите заключения и онова, което той каза, не струва нищо пред моето отрицание. Репутацията ми не е такава, че една проста спекулация да може да убеди когото и да било, че съм един хитър заговорник, както твърди този землянин.
Председателят почеса замислено бузата си и каза:
— Разбира се, аз нямам намерение да ви обвинявам въз основа на онова, което каза землянинът до момента. Мистър Бейли, ако това е всичко, то е интересно, но не е достатъчно. Имате ли да ни кажете още нещо, което да е от значение? Предупреждавам ви, че ако не е така, то аз вече изгубих всичкото време, което мога да си позволя.
78.
— Има още един въпрос, на който бих искал да се спра, господин Председател — каза Бейли. — Може би сте чували за Гладиа Делмар — или Гладиа от Солария. Тя самата се нарича просто Гладиа.
— Да, мистър Бейли — потвърди Председателя с леко раздразнение в гласа си. — Чувал съм за нея. Гледал съм хипервълновото шоу, в което вие двамата играехте толкова забележителни роли.
— Тя е имала връзка с робота Джендър в продължение на много месеци. Всъщност към края, той е станал неин съпруг.
Неблагосклонния поглед на Председателя към Бейли се превърна в изцъклено втренчване.
— В какво?
— Съпруг, господин Председател.
Фастълф, който се изправи наполовина в стола си, седна отново с обезпокоен вид.
— Това е незаконно — рязко отсече Председателят. — По-лошо, това е абсурдно. Тя не би могла да забремене от един робот. Не могат да имат деца. Статутът на съпруг — или на съпруга — никога не се признава, без да е изразено някакво желание за деца — при условие, че те им се разрешат. Мисля, че дори един землянин би трябвало да го знае.
— Наясно съм с това, господин Председател — каза Бейли. — А също и Гладиа. Сигурен съм в това. Тя не използва думата „съпруг“ в нейния законов смисъл, а в емоционалния. Тя е смятала Джендър за свой съпруг. Изпитвала е към него такива чувства, каквито би изпитвала към един съпруг.
Председателят се обърна към Фастълф.
— Вие знаехте ли за това, д-р Фастълф? Бил е робот от вашия персонал.