В такъв случай вярвам, че победата на д-р Фастълф, макар и неизбежна, ще бъде постигната на много висока цена, така че мой дълг като Председател е да насоча гласовете в негова полза още от самото начало и да окажа натиск върху вас и вашата фракция, д-р Амадиро, да признаете победата на д-р Фастълф с толкова достойнство, колкото сте способен да проявите, и да го направите още сега — за доброто на Аврора.
— Нямам интерес от съкрушителна победа, господин Председател — заяви Фастълф. — Предлагам отново да стигнем до компромис, според който Аврора, останалите Външни светове и Земята да бъдат свободни да заселват Галактиката. В замяна аз с радост ще се присъединя към Института и ще предоставя своите знания по проблема с хуманоидните роботи, като по този начин допринеса за осъществяването на плана на д-р Амадиро. Нека той, от своя страна, обещае тържествено да изостави всякакви планове за репресивни действия спрямо Земята когато и да било за в бъдеще. Нека това да бъде изразено под формата на договор, който ще бъде сключен между нас и Земята.
Председателят кимна.
— Мъдро и подобаващо на държавник предложение. Ще получа ли вашето съгласие, д-р Амадиро?
Амадиро реши вече да седне. Изглеждаше замислен над поражението.
— Не съм се стремял към лична власт или задоволство от победата. Исках най-доброто — според мен — за Аврора и съм убеден, че този план на д-р Фастълф ще доведе някой ден до гибелта на планетата. Но признавам, че сега съм безпомощен срещу деянията на този землянин — той хвърли един бърз, злобен поглед към Бейли — и съм принуден да приема предложението на д-р Фастълф — макар че ще помоля за разрешение да се обърна към Парламента по въпроса и да отбележа за протокола моите опасения от последствията.
— Разбира се, ще позволим това — каза Председателят. — А ако се вслушате в съвета ми вие, д-р Фастълф, ще махнете този землянин от планетата ни колкото е възможно по-скоро. Той извоюва вашата гледна точка, но тя няма да се зарадва на широк прием, ако аврорианците имат на разположение достатъчно дълго време, за да възприемат нещата като победа на Земята над Аврора.
— Напълно прав сте, господин Председател, и мистър Бейли ще си отиде бързо — с моите благодарности, а надявам се и вашите.
— Добре — съгласи се Председателят с не най-любезния си тон, — тъй като неговата ловкост и изобретателност ни спасиха от разрушителна политическа битка, той ще получи моите благодарности. Благодаря ви, мистър Бейли.
19
ОТНОВО БЕЙЛИ
80.
Застанал на известно разстояние, Бейли гледаше как те си тръгват. Макар че Амадиро и Председателят бяха дошли заедно, сега те си тръгнаха поотделно.
Фастълф се върна, след като ги изпрати, без да се опитва да скрие своето огромно облекчение.
— Елате, мистър Бейли — каза той, — ще обядвате с мен и после възможно най-бързо ще си тръгнете за Земята.
Персоналът му от роботи очевидно работеше трескаво върху задачата.
Бейли кимна.
— Председателят се насили да ми благодари — сардонично отбеляза той, — но благодарностите май му заседнаха в гърлото.
— Нямате представа каква чест е това за вас — отвърна Фастълф. — Председателят рядко благодари на когото и да било. От друга страна, никой никога не благодари на него. Разчита се историята сама да възвеличае Председателите, а този е в длъжност от вече над четиредесет години. Станал е капризен и раздразнителен, както често става с Председателите през последните им десетилетия.
— Както и да е, мистър Бейли, аз ви благодаря още веднъж, а посредством мен ще ви се отблагодари и Аврора. Ще доживеете да видите как земляните се отправят в Космоса, макар че вашият живот е кратък. А ние ще ви помогнем с нашата технология. Как успяхте да разплетете това кълбо, мистър Бейли, за два дена и половина — по-малко, — не мога да си представя. Вие сте истинско чудо. Но елате, сигурно ще искате да се изкъпете и освежите. Поне аз бих искал.
За първи път откакто беше пристигнал Председателят, Бейли имаше време да мисли за нещо повече от следващото си изречение.
Той все още не знаеше какво беше онова, което три пъти досега го беше спохождало — първо на границата на съня, после на границата на безсъзнанието и накрая в момент на следсъвокупително отпускане.
„Той е бил пръв!“
Фразата продължаваше да не му говори нищо. Но така или иначе, той беше успял да се наложи над Председателя. Тогава възможно ли беше тя да няма изобщо никакво значение, да е била само част от някакъв механизъм, който не пасваше и изглежда не беше необходим? Глупост ли е било това?