Йосафате! шепнеше Бейли в ума си и изведнъж с удоволствие и наслада се залови с обяда.
81.
За пореден път Бейли прекосяваше ливадата между именията на Фастълф и Гладиа. Щеше да се види с Гладиа за четвърти път през последните три дена, но (сърцето му сякаш се сви на топка в гърдите) сега щеше вече да е за последно.
Жискар го следваше отдалече, съсредоточен върху околността повече от всякога. Вероятно след като Председателят разполагаше вече с всички факти, грижите за безопасността на Бейли щяха да намалеят — ако изобщо беше съществувала някаква опасност при положение, че всъщност Данил е бил застрашеният. Може би Жискар още не беше инструктиран в тази връзка.
Той приближи Бейли само веднъж и това беше, когато Бейли извика:
— Жискар, къде е Данил?
Жискар бързо стопи разстоянието между тях, сякаш не му се искаше да повишава глас.
— Данил е на път за космодрума, сър, придружен от още няколко робота, за да се погрижат за вашето пътуване до Земята. Той ще ви посрещне, когато ви отведат там, и ще остане на кораба с вас, за да ви изпрати до Земята.
— Добри новини. Ценя всеки ден в компанията на Данил. А ти, Жискар? Ще дойдеш ли с нас?
— Не, сър. Наредиха ми да остана на Аврора. Но Данил ще се грижи добре за вас, дори и в моето отсъствие.
— Сигурен съм. Жискар, но ти ще ми липсваш.
— Благодаря ви, сър — каза Жискар и се оттегли толкова бързо, колкото беше се приближил. Минута-две Бейли замислено гледа след него. Не, всичко по ред на номерата. Първо трябваше да се види с Гладиа.
82.
Тя се приближи да го поздрави. За два дена нея в нея беше настъпила промяна колкото от небето до земята. Не беше радостна, не танцуваше от щастие и не го обсипа с приказки. Тя все още имаше мрачното изражение на човек, който е претърпял шок и загуба — но тревогата, която излъчваше преди това, вече я нямаше. Придобила беше някакво сериозност, сякаш беше осъзнала факта, че животът продължава въпреки всичко и дори в някои случаи би могъл да е сладък.
Приближавайки, тя намери сили да се усмихне и протегна ръка.
— О, вземи я, вземи я, Илайджа — подкани го тя, като видя, че той се колебае. — След снощната вечер е абсурдно е да се дърпаш и да се преструваш, че не искаш да ме докоснеш. Виждаш ли, аз все още си я спомням и не съжалявам, че стана така. Напротив.
В отговор Бейли изпълни необичайното (за него) действие, което представляваше усмивката.
— Аз също си спомням, Гладиа, и също не съжалявам. Дори бих искал да го направим отново, но съм дошъл да си вземем сбогом.
Сянка премина върху лицето на Гладиа.
— Значи се връщаш на Земята. Но според информацията, която получих по робомрежата, поддържана винаги между имението на Фастълф и моето, всичко е минало добре. Не може да си се провалил.
— Не съм се провалил. Всъщност, д-р Фастълф спечели напълно. Не вярвам да се появи и най-малкият намек, че той е бил свързан по някакъв начин със смъртта на Джендър.
— Заради онова, което си имал да кажеш ли, Илайджа?
— Надявам се.
— Знаех си. — В думите й се долови самодоволна нотка. — Знаех си, че ще успееш, когато им казах да те извикат. Но тогава защо те карат да си вървиш?
— Именно защото случаят е приключен. Ако остана тук по-дълго, очевидно ще се превърна в чужд дразнител за политическото им тяло.
Тя го изгледа недоумяващо.
— Не съм сигурна какво искаш да кажеш — каза накрая тя. — Прилича ми на земен израз. Но няма значение. Успя ли да откриеш кой е убил Джендър? Това е най-важното.
Бейли се огледа. Жискар стоеше в една от нишите. Друга една беше заета от робот на Гладиа.
Гладиа изтълкува погледа му без да се затрудни.
— Хайде, Илайджа — каза тя, — трябва да престанеш да се притесняваш от роботите. Не се притесняваш от стола, нали, или от тези завеси?
Бейли кимна.
— Добре тогава, Гладиа, съжалявам — ужасно съжалявам, — но трябваше да им кажа, че Джендър е бил твой съпруг.
Очите й се отвориха широко и той побърза да продължи.
— Трябваше. Беше от голямо значение за случая, но ти обещавам, че това няма да се отрази на твоето положение на Аврора. — Той резюмира срещата толкова накратко, колкото успя, и заключи: — И така, виждаш, че никой не е убил Джендър. Обездвижването е било резултат от случайно настъпило изменние в позитронните му връзки, макар че вероятността за това може да е нараснала след всичко онова, което е ставало тук.