— А аз да не разбера — простена тя. — Изобщо не съм разбрала. Затворила съм си очите пред този гнусен план на Амадиро. Но той е също толкова отговорен, колкото щеше да бъде, ако умишлено беше размазал Джендър с ковашки чук.
— Гладиа — сериозно подхвана Бейли, — това е жестоко. Той не е искал да причинява вреда на Джендър, а е постъпвал така, както според него е трябвало в името на доброто на Аврора. Но той си получи заслуженото. Разгромен е, плановете му са провалени, а Институтът по роботика ще премине под доминацията на д-р Фастълф. Ти самата не би могла да постигнеш по-справедливо наказание, колкото и да се беше старала.
— Ще си помисля — отвърна Гладиа. — Но какво да правя със Сантирикс Гремионис, този млад подлизурко с приятна външност, чиято работа е била да ми отвлече вниманието? Нишо чудно, че се правеше, че не губи надежда, въпреки моя неизменн отказ. О, той ще дойде пак и тогава ще имам удоволствието да…
Бейли отчаяно заклати глава.
— Гладиа, не. Аз се срещнах с него и те уверявам, че той не е имал представа какво става. И той е бил измамен също като теб. Всъщност положението е тъкмо обратното. Той не е упорствал толкова много, защото така е трябвало да отклони твоето внимание. Амадиро се е възползвал от него именно защото е упорствал толкова много — а упорството му не е означавало нищо за теб. Не и любов, ако на Аврора тази дума означава същото, каквото и на Земята.
— На Аврора това е хореография. Джендър беше робот, а ти си землянин. С аврорианците е различно.
— Вече ми обясни. Но, Гладиа, ти си се научила от Джендър да взимаш; научи се от мен — не че съм имал такова намерение — да даваш. След като си спечелила от наученото, не е ли редно и честно да научиш и другите на свой ред? Гремионис те харесва достатъчно, за да е склонен да се научи. Той вече се е опълчил срещу аврорианския обичай, като упорства въпреки твоите откази. Ще отиде и по-далече. Можеш да го научиш да дава и да взима и ти самата ще се научиш да правиш и двете — последователно или едновременно, — заедно с него.
Гладиа се вгледа изпитателно в очите му.
— Илайджа, да не би да се опитваш да се отървеш от мен?
Бейли бавно кимна.
— Да, Гладиа. В този момент искам ти да си щастлива, искам го по-силно, отколкото всичко, което някога съм искал за себе си или за Земята. Не мога да ти дам щастие, но ако Гремионис може да ти го даде, ще бъда също толкова доволен — почти толкова, колкото ако аз ти правех този подарък. Гладиа, може да се учудиш колко лесно би се отказал той от хореографията, когато ти му покажеш как да го прави. Полека-лека това ще се разчуе и ще дойдат и други да припадат в краката ти — а Гремионис може би ще успее да научи и други жени. Гладиа, може да извършиш революция в секса на Аврора, още преди да си отидеш. Имаш три века на разположение, за да го направиш.
Гладиа беше втренчила поглед в него, после избухна в смях.
— Ставаш досаден. Нарочно се правиш на глупак. Никога не бих си помислила, че си способен на подобно нещо, Илайджа. Винаги изглеждаш толкова напрегнат и сериозен. Йосафате! (При последната дума тя се опита да наподоби мрачния му баритон.)
— Може би да съм малко досаден — отвърна Бейли, — но наистина смятам така. Обещай ми. че ще дадеш на Гремионис възможност.
Тя се приближи до него и Бейли без колебание я прегърна. Гладиа сложи пръст на устните му и той леко го целуна.
— Не предпочиташ ли да ме запазиш за себе си, Илайджа? — нежно попита тя.
Бейли отвърна също така нежно (но без да може да пренебрегне присъствието на роботите в стаята):
— Да, предпочитам, Гладиа. Срамувам се да призная, че в този момент бих оставил Земята да се разпадне, ако можех да имам теб — но не мога. След няколко часа ще напусна Аврора, а по никакъв начин не биха ти позволил да дойдеш с мен. Нито пък мисля, че биха ми разрешили да се върна отново на Аврора, нито пък е възможно ти да посетиш някога Земята. Няма да те видя никога повече, Гладиа, но и никога няма да те забравя. След няколко десетилетия аз ще умра, а ти ще бъдеш също толкова млада, колкото си сега, така че, каквото и да си представяме, че би могло да се случи, скоро би ни се наложило да се сбогуваме.
Гладиа опря глава на гърдите му.
— О, Илайджа, ти се появи два пъти в моя живот — и двата пъти само за няколко часа. Два пъти направи толкова много за мен, а после си тръгна. Първият път можах единствено да докосна лицето ти, но това се оказа толкова важно. Вторият път направих много повече — и отново това се оказа много важно. Никога няма да те забравя, Илайджа, дори и да живея повече векове, отколкото мога да преброя.