— Знам — кисело отвърна Бейли. Той се облегна назад в меката тапицерия и притвори очи. Движението на колата се усещаше само като леко, полюшващо клатене, но Бейли не заспа. Вместо това, той усилено мислеше — друго не му оставаше.
15.
Бейли не се сблъска с откритото пространство дори и в края на пътуването. След като слезе от колата, той се озова в подземен гараж и един малък асансьор го изкачи на приземния етаж (както се оказа в последствие).
Беше въведен в светла стая и леко присви очи, когато мина под преките слънчеви лъчи (да, оранжевеникави).
Фастълф забеляза и каза:
— Стъклата са прозрачни, макар че може да бъдат затъмнени. Ще го направя, ако желаете. Всъщност, трябваше да се сетя…
— Няма нужда — прекъсна го рязко Бейли. — Просто ще седна с гръб към тях. Трябва да се аклиматизирам.
— Както желаете, но ми кажете, ако се почувствате неудобно. Мистър Бейли, в тази част на Аврора в момента е късна сутрин. Не знам какво е показвал вашият биологически часовник на кораба. Ако сте буден отдавна и желаете да поспите, това може да бъде уредено. Ако не ви се спи и не сте гладен, няма защо да ядете. Но ако смятате, че можете да похапнете, бих ви предложил да обядваме заедно след малко.
— Това ще е в пълно съответствие с биологическия ми часовник.
— Прекрасно. Ще ви припомня, че нашият ден е с около седем процента по-къс от земния. Не би следвало да изпитате твърде големи биоритмични затруднения, но ако това е така, ще се постараем да се нагодим към вашите нужди.
— Благодаря.
— И накрая — нямам ясна представа, какви са вашите предпочитания към храната.
— Ще се оправя с всичко, което ми поднесете.
— Въпреки това, няма да се почувствам засегнат, ако нещо не ви се стори… вкусно.
— Благодаря.
— И няма да имате нищо против, ако Данил и Жискар се присъединят към нас, нали?
Бейли леко се усмихна.
— Те също ли ще ядат?
Не последва ответна усмивка от страна на Фастълф.
— Не, но искам те да са с вас по всяко време — сериозно отвърна той.
— Все още се опасявате? Дори тук?
— Не се доверявам изцяло на нищо. Дори и тук.
Влезе един робот.
— Сър, обедът е сервиран.
Фастълф кимна.
— Много добре, Фабер. Ще сме на масата след няколко минути.
— Колко робота имате? — попита Бейли.
— Съвсем малко. Не сме стигнали соларианците с техните десет хиляди робота на едно човешко същество, но притежавам повече от средния брой — петдесет и седем. Къщата е голяма и ми служи както за офис, така и за лаборатории. И после, жена ми — когато имам такава — трябва също да разполага с достатъчно пространство, а същевременно да не пречи на работата ми. За нея има отделно крило и прислуга.
— Е, мисля, че с петдесет и седем робота сте могли да заделите два. Чувствам по-малко угризения, че сте ми пратили Жискар и Данил да ме придружават до Аврора.
— Изборът не беше случаен, уверявам ви, мистър Бейли. Жискар е моят управител и дясната ми ръка. Бил е с мен през целия ми съзнателен живот.
— И въпреки това, сте го изпратили да ме вземе. За мен е чест — каза Бейли.
— Това показва, колко голямо значение отдавам на пристигането ви, мистър Бейли. Жискар е най-надеждният ми робот, той е силен и здрав.
Погледът на Бейли проблесна към Данил и Фастълф добави:
— Не включвам приятеля си Данил в тези сметки. Той не ми е слуга, той е мое върховно постижение, от което имам слабостта да съм изключително горд. Данил е първият по рода си и докато д-р Рой Немену Сартън беше негов дизайнер и прототип, то човекът, който…
Фастълф тактично замълча, но Бейли безцеремонно закима и рече:
— Разбирам.
Не му се искаше фразата да бъде завършена с препратки към убийството на Сартън на Земята.
— Докато Сартън движеше практическата страна на конструирането — продължи Фастълф, — аз бях този, чийто теоретични изчисления направиха възможно съществуването на Данил.
Фастълф се усмихна на Данил, който в отговор сведе глава.
— Имало е и Джендър — отбеляза Бейли.
— Да — Фастълф поклати глава и погледът му се наскърби.
— Може би трябваше да го оставя при себе си, както Данил. Но той беше вторият ми хуманоид — в това е разликата. Данил ми е, така да се каже, първороден — специален случай.
— И вече не конструирате хуманоидни роботи?
— Вече не. Но, хайде — подкани го Фастълф, като потриваше ръце. — Трябва да обядваме. Не мисля, мистър Бейли, че населението на Земята е свикнало с това, което бих нарекъл естествена храна. Ще има салата от скариди, хляб и сирене, мляко, ако желаете, или какъвто вид плодов сок предпочитате. Все простички неща. Сладолед за десерт.