— Искате да кажете, че в своя стремеж да ме смятат за най-добрия бих се поставил съзнателно в положение, в което всеки да бъде принуден да приеме, че аз съм докарал Джендър до мозъчно изключване?
— Допускам, че в известна степен бихте се задоволили да жертвате своето политическо и социално положение, за да остане ненакърнена научната ви репутация.
— Разбирам. Имате интересен начин на мислене, мистър Бейли. Нямаше да се сетя за това. Ако трябваше да избирам между репутацията на второстепенно величие и тази на извършител, по вашите думи, на роботоубийство, вие смятате, че умишлено бих избрал последното, така ли?
— Не, д-р Фастълф, не бих искал да опростявам дотолкова нещата. Не е ли възможно да се самозаблуждавате, като мислите, че сте най-великият роботик и че сте ненадминат? И да не искате да отстъпите на никаква цена, защото подсъзнателно — подсъзнателно, д-р Фастълф, — си давате сметка, че ви изпреварват, или дори вече сте изпреварен от други.
Фастълф се изсмя, но в смеха му се долови нотка на раздразнение.
— Няма такова нещо, мистър Бейли. Грешите напълно.
— Помислете си, д-р Фастълф! Можете ли да гарантирате, че никой от колегите ви роботици не е достигнал вашето съвършенство?
— Малцина са способни да се занимават с проблема за хуманоидните роботи. С конструирането на Данил, на практика се постави началото на една нова професия, която дори няма име — може би, хуманоидистика. От всички теоретични роботици на Аврора, нито един, освен мен самия, не знае, как е устроен позитронният мозък на Данил. Д-р Сартън знаеше, но той е мъртъв. А дори и той не знаеше това толкова добре, колкото аз. Основната теория е моя.
— Може да е била ваша в началото, но вие определено не можете да претендирате безкрайно дълго за изключителни права върху нея. Никой ли не е изучил тази теория?
Фастълф поклати твърдо глава.
— Никой. Не съм обучавал никого и категорично отхвърлям възможността, някой друг жив роботик да я е разработил самостоятелно.
Бейли попита с известно объркване:
— Не може ли някой способен младеж, скоро завършил, който да е по-способен, отколкото предполагат другите…
— Не, мистър Бейли, не. Щях да познавам този младеж. Щеше да е минал през лабораторията ми. Щеше да е работил с мен. В момента, такъв младеж не съществува. Накрая сигурно ще се появи; може би ще бъдат повече. В момента няма нито един!
— Ако умрете, значи и новата наука ще умре с вас, така ли?
— Аз съм само на сто шестдесет и пет години. Метрични години, разбира се, тоест само на сто двадесет и четири ваши земни години — ни повече, ни по-малко. Все още съм достатъчно млад — по аврорианските стандарти — и от медицинска гледна точка няма причини животът ми да се смята дори за преполовен. Не е съвсем необичайно да се достигнат и четиристотин години — метрични, искам да кажа. Имам още много време за обучение.
Бяха свършили обяда, но никой от тях не ставаше от масата. Нито пък някой робот я доближаваше, за да я разтреби. Като ли бяха приковани неподвижно на местата си от силния поток на разговора.
Бейли присви очи.
— Д-р Фастълф, преди две години бях на Солария. Там останах с непосредственото впечатление, че, общо взето, соларианците са най-обиграните роботици в целия свят.
— Общо взето, това е вярно.
— И никой от тях не може да го е направил?
— Никой, мистър Бейли. Те са обиграни с роботи, които, в най-добрия случай, не са по-усъвършенствани от моя беден, доверен Жискар. Соларианците изобщо не познават устройството на хуманоидните роботи.
— Откъде може да сте толкова сигурен?
— Тъй като сте били на Солария, мистър Бейли, знаете много добре, че соларианците прибягват до преки контакти само в изключителни случаи. Обикновено те общуват с тримерни изображения — освен в случаите, когато сексуалният контакт е абсолютно наложителен. Мислите ли, че някой от тях може дори само да сънува за проектирането на робот, дотолкова хуманоиден на външен вид, че да предизвика тяхната невроза? Ще избягват близостта му заради неговия човешки вид и никога няма да оправдаят неговото предназначение.
— Не би ли могло някой от соларианците, тук или там, да се окаже учудващо толерантен към човешкото тяло? Откъде може да сте сигурен в обратното?
— Дори и да е възможно, което не отричам, тази година няма соларианци на Аврора.
— Нито един?
— Нито един! Те избягват контакта дори с аврорианците и идват тук — или където и да било другаде — само по спешна работа. Но дори и тогава не стигат по-далече от орбита и преговарят с нас посредством електронните средства за съобщения.