— Няма нужда нищо да се доказва. Определено, би било достатъчно да се представи едно оригинално хрумване, така че спонтанното мозъчно изключване да изглежда съвсем правдоподобно за широката публика.
— Като например…
— Не знам.
— Сигурен ли сте, че не знаете? — рязко го попита Бейли.
— Какво искате да кажете? Току-що ви казах, че не знам.
— Да погледнем нещата така. Предполагам, че по принцип на аврорианците им е известно, че съм дошъл на тяхната планета със задачата да работя върху този проблем. Трудно би било да ме докарате тук тайно, като се има предвид, че аз съм землянин, а това е Аврора.
— Да, така е, и аз не съм се опитвал да го скрия. Разговарях с Председателя на Парламента и го накарах да ми даде официално разрешение за вашето пристигане. Така успях да отложа присъдата си. Дава ви се шанс да решите загадката, преди да ме осъдят. Съмнявам се, че ще ми отпуснат кой знае колко време.
— Тогава повтарям — на аврорианците по принцип им е известно, че съм тук, а предполагам също и с каква именно цел — че от мен се очаква да разкрия загадката около смъртта на Джендър.
— Разбира се. С каква друга цел бихте могли да дойдете?
— И от момента, в който се качих на кораба за Аврора, вие зорко и неизменно ме охранявате, поради опасността, че вашите врагове могат да се опитат да ме премахнат. Понеже ме смятат за някакъв вълшебник, който със замах може да разбули загадката и да ви постави на печелившата страна — въпреки че всичко е против мен.
— Да, боя се че има вероятност да очакваме подобни действия.
— И да предположим, че някой, който не иска загадката да бъде разбудена, нито пък иска вие да бъдете оправдан, в действителност успее да ме убие. Това няма ли да обърне настроенията във ваша полза? Хората няма ли да си помислят, че всъщност вие сте невинен? Защото в противен случай никой не би се страхувал толкова много от разследването, че да прибегне чак до убийството ми.
— Доста сложно разсъждение, мистър Бейли. Предполагам, че при правилен подход, вашата смърт би могла да послужи на такава цел. Но това няма как да се случи. Вас ви охраняват и вие няма да бъдете убит.
— Но защо да ме охраняват, д-р Фастълф? Защо да не ги оставите да ме убият и да се възползвате от смъртта ми по този печеливш начин?
— Защото предпочитам да останете жив и да успеете да докажете на практика моята невинност.
— Но вие знаете със сигурност, че аз не мога нищо да докажа — възрази Бейли.
— Може и да можете. Налице са всички възможни стимули. Благосъстоянието на Земята зависи от вас, а както ми казахте, и вашата собствена кариера.
— Какво значение имат стимулите? Ако бяхте поискали от мен да полетя, като пърхам с ръце, и ми бяхте казали, че ако не успея да го направя, ще бъда убит на място и Земята ще бъде взривена, бих имал огромен стимул да размахам криле и да полетя, но въпреки това нямаше да мога да го направя.
— Знам, че шансовете са малки — отвърна Фастълф с известно неудобство.
— Знаете, че те не съществуват — яростно продължа Бейли, — и знаете, че само моята смърт може да ви спаси.
— Тогава няма да бъда спасен, защото съм се погрижил, моите врагове да не могат да се доберат до вас.
— Но вие можете да се доберете до мен.
— Какво?!
— Стигнах до извода, д-р Фастълф, че самият вие можете да ме убиете, така че отстрани това да изглежда така, сякаш е било извършено от вашите врагове. Ще използвате смъртта ми като коз срещу тях — и това е причината да ме доведете на Аврора.
Известно време Фастълф гледаше Бейли с кротка изненада, после във внезапен и неудържим прилив на чувства лицето му почервеня и се изкриви в злобна гримаса. Той грабна солницата от масата, вдигна я високо и замахна с ръка, за да я стовари върху Бейли.
Бейли, напълно неподготвен, едва успя да се свие назад в стола.
5
ДАНИЛ И ЖИСКАР
18.
Фастълф беше действал бързо, но Данил реагира още по-бързо.
Бейли, който съвсем беше забравил за съществуването на робота, долови само неясна схватка и объркани звуци. После видя, че Данил стои от едната страна на Фастълф и държи солницата.
— Надявам се, д-р Фастълф, че не съм ви наранил ни най-малко — каза Данил.
Бейли забеляза, че в суматохата Жискар се беше приближил до Фастълф от другата му страна, а четирите робота от отсрещната стена бяха стигнали почти да масата.
Леко задъхан и с разрошена коса, Фастълф отвърна:
— Не, Данил. Справи се много добре — той повиши глас. — Всички се справихте добре, но помнете, че не бива да позволявате на нищо да ви спре — дори моята лична намеса.